Възмездието
- Автор: Хърн Лиан
- Серия: tales of the otori #3
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 978-954-528-681-0
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възмездието». Краткое содержание книги:
С настъпването на пролетта Такео се готви за война. С него са селяци, низвергнати и роднини, а срещу него са няколко могъщи клана, подкрепяни от шпионите на Племето. Притиснат от всички страни, Такео намира помощ от поставените извън закона пирати, ала цената е твърде висока — Каеде е омъжена за друг. С предателства и смърт е осеян пътят към дългоочаквания мир в Трите провинции, но възмездието е неизбежно.
— Помощ! Помощ! — закрещя тя, въртейки глава, опитвайки се да погледне назад към хората си, но мигновената и безпощадна атака ги бе оставила до един мъртви или умиращи. — Хироши! — изпищя тя и в същия миг чу тропот на копита.
Последното, което видя, преди Мурита да я внесе вътре, бе как дорестият кон в панически галоп отнасяше момчето против волята му. Това поне, макар и нищожно, все пак бе някакво утешение.
Мурита я претърси за други оръжия и намери ножа й; ръката му кървеше обилно и гневът му избиваше в грубост. Мамору тичаше пред тях и отваряше вратите към помещенията за гости. Когато Мурита я пусна, тя падна на земята и зарида от ярост и мъка.
— Раку! Раку! — изплака Каеде, съкрушена от скръб, все едно конят бе собственото й дете. После плака за Амано и за останалите, които бе обрекла на смърт.
Мамору коленичи до нея, нареждайки:
— Съжалявам, господарке Ширакава. Трябваше да се подчините. Никой няма да ви причини зло. Повярвайте ми, всички тук ви обичаме и почитаме. Моля ви, успокойте се!
След като тя се разрида още по-отчаяно, той нареди на прислужниците:
— Повикайте доктор Ишида.
Няколко минути по-късно Каеде усети присъствието на лекаря. Той коленичи до нея и тя вдигна глава, отметна коси и впери в него покрусен поглед.
— Господарке Ширакава — подхвана той, но тя го прекъсна.
— Името ми е Отори. Аз съм омъжена. Какво е това безчинство? Не можете да им позволите да ме държат тук. Кажете им да ме пуснат незабавно!
— Ще ми се да можех — отвърна той с глух глас. — Но всички ние живеем тук според волята на негово благородие, не според нашата собствена.
— Какво иска той от мен? Защо стори всичко това? Отвлякъл е сестрите ми, отне живота на хората ми! — сълзите отново рукнаха от очите й. — Нямаше нужда да убива коня ми… — и отново се разтресе в ридания.
Ишида нареди на прислужниците да донесат билки от къщата му и да кипнат вода. После я прегледа внимателно, взря се загрижено в очите й и премери пулса й.
— Простете — рече той, — но трябва да ви попитам дали носите дете.
— Защо ви е да знаете? Не е ваша работа!
— Намерението на негово благородие е да се ожени за вас. Той смята, че сте били сгодени. Вече е получил разрешението на императора и съгласието на владетеля Араи…
— Никога не сме били сгодени — изхълца Каеде. — Аз съм омъжена за Отори Такео.
Ишида каза нежно:
— Не мога да обсъждам тези неща с вас. Ще се срещнете лично с негово благородие. Но като ваш лекар трябва да знам дали сте бременна.
— И какво, ако съм?
— Тогава ще се отървем от бебето… — Каеде запротестира, а той добави: — Владетелят Фудживара ви прави голям жест. Можеше да ви осъди на смърт заради неверността ви. Въпреки всичко той ще ви прости и ще се ожени за вас, но няма да даде името си на детето на друг мъж.
Каеде се разтресе в безмълвни ридания. Една от прислужниците се върна с билките и чайник с гореща вода. Ишида приготви отварата.
— Изпийте я — каза той на Каеде. — Ще ви успокои.
— Ами ако откажа? — попита тя, вдигна рязко глава и грабна чашата от ръцете му. Задържа я на разстояние от себе си, все едно се канеше да я излее върху рогозката. — Ако изобщо откажа да ям и да пия? Ще се ожени ли за труп?
— Тогава ще обречете сестрите си на смърт… или по-лошо — отвърна той. — Съжалявам, ситуацията не ми е приятна, нито се гордея със собствената си роля в нея. Единственото, което мога да сторя, е да бъда напълно откровен с вас. Ако се подчините на волята на негово благородие, ще запазите честта си и техния живот.
За миг Каеде се взря в него и после бавно поднесе чашата към устните си.
— Не съм бременна — рече тя и я пресуши.
Ишида остана с нея, докато сетивата й започнаха да губят чувствителността си, и когато вече беше по-спокойна, нареди на прислужниците да я отведат в банята и да я измият от кръвта.
Докато я изкъпаха и преоблякоха, отварата вече бе притъпила мъката й и краткият жесток епизод й се струваше като сън. Следобед дори поспа малко, чувайки сякаш от друга земя припяването на свещениците, които очистваха къщата от скверността на смъртта и възстановяваха нейния обичаен покой и хармония. Когато се събуди и установи, че се намира в познатата стая, за момент забрави отминалите месеци и си помисли: „Аз съм у Фудживара. Откога ли съм тук? Трябва да повикам Шизука и да я попитам.“ После си спомни за станалото, за онова, което й бе отнето с такова насилие, но без всякаква болка, а просто с вцепенено съзнание.