Сексът и градът
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Ахчийска
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Сексът и градът». Краткое содержание книги:
„Мисля, че е от тухлените.“
„Мислиш?“
„Сигурен съм. Но като ходя, все съм скапан. Затова не помня.“
„Ако е от тухлените, ще си помисля“, рекох.
След десет минути ми се обади и самият Дъдли. „Вече купих самолетните билети“, каза. „И да, къщата ми е от тухлените.“
— Още не мога да си обясня какво точно се случи онзи уикенд. Може би заради алкохола или марихуаната. Или пък заради самата къща. Като бях малка, с нашите прекарвахме лятото на Нантъкет. Казвам така, но всъщност отивахме за две седмици на квартира. Спях в една стая с братята си, а родителите ми варяха омари на гореща плоча за вечеря.
През уикенда спах с Дъдли. А не исках. Както стояхме на стълбите и си пожелавахме „лека нощ“, той изведнъж ми се нахвърли и започна да ме целува. Не се възпротивих. Отидохме на неговото легло и като легна върху мен, помня, отначало ми се стори, че се задушавам, и вероятно не си въобразявах, защото Дъдли е висок 1,88 м., а после имах чувството, че спя с момченце, защото той нямаше и 72 кг, както и косъм по тялото си.
Но за първи път в живота ми сексът беше страхотен. Получих нещо като прозрение. Може би, ако съм с добър и обожаващ ме мъж, ще съм щастлива. Но все още се боях да погледна Дъдли като се събудихме, от страх да не се отвратя.
Две седмици след като се върнахме в града, отидохме на благотворителна вечер в музей в Горен Ийст Сайд. Това беше първата ни поява в обществото като двойка. И както стана типично за връзката ни, оказа се низ от премеждия. Първо, той закъсня с един час, после не можахме да хванем такси, защото беше 40 градуса. Трябваше да тръгнем пеш, а Дъдли както обикновено цял ден не беше ял нищо и едва не припадна, та се наложи да му дадат чаша ледена вода. След това настоя да танцуваме, което значеше да ме блъска в други двойки. После изпуши една пура и повърна. А междувременно всички ми повтаряха, че бил страхотен.
Освен приятелките ми. Амалита каза: „Ти заслужаваш нещо по-добро. Това е нелепо!“
Аз рекох: „Да, но е страхотен в леглото.“
Тя отвърна: „Моля те, ще повърна!“
След месец Дъдли ми направи неофициално предложение за брак и аз приех. Все още се срамувах от него, но все си мислех, че ще го преодолея. А и той не ми оставяше свободно време. Бяхме все заети. Търсехме апартамент. Годежни пръстени. Антики. Ориенталски килими. Сребро. Вино. През почивните дни ходехме до Нантъкет или до Мейн у нашите, но при пословичните закъснения и неорганизираност на Дъдли все изпускахме влакове и фериботи.
Повратният момент настъпи, когато за четвърти път изпуснахме ферибота за Нантъкет. Наложи се да пренощуваме в мотел. Умирах от глад и накарах Дъдли да отиде за китайска храна, а той се върна със замръзнала маруля и един жалък домат. Докато лежех и се опитвах да не обръщам внимание на двойката, която се чукаше и съседната стая, Дъдли седеше на масичката по боксерки и чистеше гнилото от домата със сребърния си армейски нож от „Тифани“. Беше само на 30 години, а беше придирчив като 75-годишен старец.
На сутринта го започнах: „Защо не почнеш да се занимаваш с фитнес? И да понапълнееш малко!“
След това всичко в него започна да ме вбесява. Глупавите му ярки дрехи. Приятелското му държане към всички. Трите дълг и руси косъма на адамовата му ябълка. Миризмата му.
Всеки ден го принуждавах да ходи на фитнес. Висях на главата му и го карах да вдига двукилограмови щанги — друго не можеше. Наддаде пет килограма, но после пак ги стопи. Веднъж отидохме на вечеря в апартамента на родителите му на Пето авеню. Готвачът правеше агнешки котлети. Дъдли заяви, че не яде месо, развика се на техните, че не се съобразявали с хранителните му навици, и накара готвача да отиде до магазина за кафяв ориз и броколи. Вечерята закъсня с два часа, а той само разрови храната си. Бях ужасена. После баща му ми каза: „Ела пак на вечеря, когато пожелаеш, но без Дъдли.“
Трябваше още тогава да го зарежа, но наближаваше Коледа. На Бъдни вечер Дъдли ми направи официално предложение за брак с осемкаратов пръстен пред цялото ми семейство. В него имаше нещо гадно. В типичния си маниер беше пъхнал пръстена в шоколадов бонбон, а после ми подаде кутията.
„Това е коледният ти подарък — каза. — Започни го веднага.“
„Сега не ми се яде шоколад“, отвърнах и му хвърлих гаден поглед, който обикновено му затваря устата.
„Напротив, яде ти се“, заяви Дъдли с леко заплашителен тон и аз започнах да ям. Близките ми ме гледаха ужасени. Можеше да си нащърбя някой зъб или, по-лошо, да се задавя. Но все пак приех.