Обреченият град
- Автор: Стругацкий Аркадий Натанович, Стругацкий Борис Натанович
- Год: 1990
- Язык: болгарский
- Год: „Христо Ботев“
- Переводчик: Милан Асадуров
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Обреченият град». Краткое содержание книги:
Той внимателно следеше изражението по лицето на Изя и видя, че на Изя всичко му е ясно. Абсолютно сигурно беше, че Изя ще отговаря на въпросите и ще чака да изтекат трите денонощия. Когато спомена за тези три денонощия, Изя съвсем явно въздъхна с облекчение. Чудесно…
— Сега, след като получихте нужните разяснения — каза Андрей и отново взе писалката, — да продължим. Семейно положение?
— Ерген — каза Изя.
— Домашен адрес?
— Какво? — попита Изя. Той явно мислеше за друго.
— Домашният ви адрес? Къде живеете?
— Втори Ляв булевард, номер деветнадесет, апартамент седем.
— Какво можете да кажете по същество относно предявеното ви обвинение?
— Моля — рече Изя. — По отношение на враждебните елементи: това е някаква налудничава глупост. За първи път чувам за каквито и да било враждебна елементи и смятам, че това е провокационна измислица на следствието. Веществените доказателства… Никакви веществени доказателства не е имало у мен и не би могло да има, защото не съм извършил никакви престъпления. По тази причина не бих могъл нито да скрия, нито да унищожа нещо. А що се отнася до общинската наредба, аз съм стар служител на градския архив, продължавам да работя там на обществени начала, имам официално разрешение да работя с всички архивни материали, следователно и с тези, които са извън чертите на града. Това е всичко.
— Какво правехте в Червеното здание?
— Това си е лично моя работа. Вие нямате право да се бъркате в личния ми живот. Преди това трябва да докажете, че той има отношение към състава на престъплението. Член четиринадесети от наказателния кодекс.
— Често ли сте били в Червеното здание?
— Да.
— Можете ли да посочите имената на хората, които сте срещали там?
Изя се ухили ужасно.
— Мога. Само че това няма да помогне на следствието.
— Кажете имената и а тези хора.
— Моля. От по-ново време: Петен, Куислинг, Уан Дзинуей…
Андрей вдигна глава.
— Ще ви помоля най-напред да посочите имената на хората, които са граждани на нашия град.
— А защо е нужно това на следствието? — с агресивен тон се поинтересува Изя.
— Не съм длъжен да ви давам отчет. Отговаряйте на въпросите.
— Не желая да отговарям на глупави въпроси. Вие и бъкел не разбирате. Въобразявате си, че щом съм срещал някой там, значи той действително е бил там, А то не е така.
— Не ви разбирам. Моля, обяснете какво искате да кажете.
— То и аз самият не разбирам — каза Изя. — Това е нещо като сън. Бълнуване на неспокойната съвест.
— Така. Нещо като сън. Днес бяхте ли в Червеното здание?
— Ами бях.
— Къде се намираше то, когато влязохте в него?
— Днес ли? Днес беше там, до синагогата.
— Мене видяхте ли ме там?
Изя пак се ухили до уши.
— Вас ви виждам всеки път, когато се отбивам там.
— Включително и днес?
— Включително.
— Какво правех там?
— Развратничехте — с удоволствие съобщи Изя.
— А по-конкретно?
— Сношавахте се, господин Воронин. Полово се сношавахте наведнъж с много момичета и едновременно проповядвахте на кастрираните високи принципи. Набивахте им в главата, че се занимавате с тази работа не за собствено удоволствие, а за благото на цялото човечество.
Андрей стисна зъби.
— А вие с какво се занимавахте? — попита той, след като помълча малко.
— Виж, това няма да ви кажа. Имам право.
— Лъжете — каза Андрей. — Вие не сте ме видели там. Собствените ви думи бяха: „Ако се съди по вида ти, ти си бил в Червеното здание…“ Следователно вие не сте ме видели там. Защо лъжете?
— И през ум не ми е минавало да лъжа — с лекота отвърна Изя. — Просто се срамувах за вас и реших да ви оставя с впечатлението, че не съм ви видял там. Ама сега, разбира се, работата е друга. Сега съм длъжен да говоря истината.
Андрей се отпусна назад и провеси ръка зад облегалката на стола.