Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
Но никъде народната съпротива не била по-решителна, отколкото в мъничкия Люксембург. В плебисцита през октомври 1941 г. само 3% от люксембургците гласували за присъединяване към Райха. По-късно те организирали единствената ефективна обща стачка срещу нацисткото управление, докато поддържали непрекъсната кампания на спънки и пропагандни действия.
В Източна Европа Съпротивата била по-проблематична. Германската политика там била далеч по-груба. Въпреки много различните си политически окраски, водещите нелегални формации - демократичната полска Armia Krajowa (Местна армия, АК), недемократичната Украинска въстаническа армия (UPA) и сръбските Четници - били хванати в мъчителен политически капан, в който преследването на национална свобода изисквало съпротива както срещу Хитлер, така и срещу Сталин. Сътрудничеството с настъпващата Червена армия или с комунистическите партизани, които не признавали “буржоазната независимост”, в най-добрия случай включвало жалка капитулация, а по-често - затвор и смърт, [buczacz]
В Полша например най-голямото и най-старо съпротивително движение се изправило срещу почти невъзможна задача. То се родило в края на 1939 г., когато заплашвало както нацистките, така и съветските окупационни сили. Главната му структура, Armia Krajowa (АК), била свободна федерация от зле синхронизирани групи. Нейният авторитет бил признаван от многобройните Селски батальони (BCh), но не и полу-
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
1035
фашистките (но отчаяно антигермански) Национални въоръжени сили (NSZ) или от комунистическата Народна гвардия (GL). Тя имала добри, макар и слаби, връзки с Еврейската бойна организация (ZOB) в гетата - и кървави конфронтации с украинците, със съветските партизани и бандите от дезертьори, бегълци и бандити, с които се криела в горите. Тя организирала и ръководила внушителна “Тайна държава” - с нелегални разузнавателен, диверсионен, образователен, съдебен и политически отдел. Но не оцеляла след съветското “Освобождение”. Нейните демократични лидери свършили на показен процес в Москва. Достойни мъже, като непреклонният генерал Осу-лицки, последният командир на АК, заслужавали да се наредят сред героите на съюзническата кауза. Вместо това, насред срамното мълчание на своите западни другари, те били осъдени на забрава, безчестие и ранна смърт“5.
В Югославия проблемът бил разрешен чрез противоречивото и някои биха казали, непочтено решение на англо-американците. Югославия, за разлика от Полша, се намирала извън сферата на директно съветско влияние. Но през 1943 г. тя влязла в обхвата на съюзническата подкрепа от Италия. Лондон и Вашингтон решили да подкрепят комунистите на Тито. Съперниците му, Четниците, били обсипани с всевъзможни клевети. Техните водачи, включително Михайлович, по-късно щели да бъдат екзекутирани от съдилищата на Тито за “предателство”.
Подобни събития илюстрират добре разтегливите дефиниции за “Съпротива” и “колаборационизъм”, които преобладавали в англо-американските кръгове. Нациите, които никога не били преживявали чуждестранна инвазия, рядко разбирали нейните усложнения. Разбира се, някои хора в континентална Европа решили да служат на окупаторите и основният им мотив бил личната изгода. Други, като Съпротивителното движение на Леон Дегрел в Белгия, действали съобразно с принципи, развити преди войната. Но много били принудени да сътрудничат, за да наложат умерено влияние и да ограничат вредите. Във франция, след съдбоносната среща на Петен с Хитлер, политиката на колаборационизъм може да е била подвеждаща, а може би не е била. Но тя била изкована от причините на патриотичната необходимост.
В голямата част на Европа, която била окупирана успешно от Съветите и от нацистите, елементът на избора изобщо отсъствал. И двата тоталитарни режима се опитвали да наложат подчинение чрез открит терор. За повечето обикновени граждани перспективата да служат на Съветите представяла същите морални дилеми, както и тази да служат на фашистите. Единственият начин за принципни действия от страна на патриотите и демократите бил самоубийственият - да се противопоставят едновременно на Хитлер и на Сталин.