Подземията на Чикаго

— Май не е така.

— Има и гадни дни.

— Мислиш ли? — Тя отвори куфарчето си, измъкна бутилка минерална вода и отпи една глътка.

— Не съм те повикал да те занимавам с проблемите си, Рита.

— И аз мисля така.

— Работиш в Уест Сайд, нали?

— Ченгетата запечатаха проклетото място, а репортерите се прескачат.

— Кемп Чикаго, а?

— Така му викат.

— Имаш ли представа какво става вътре?

— Знаем само онова, което ни казват.

— А то е?

— Наличие на биологично заразяване. Още не се знае дали е предизвикано умишлено или случайно. Петдесет умрели и неизвестен брой заразени. Надяват се, че положението е под контрол.

— Какво мислиш за кмета?

— Имаш предвид телевизионните му изяви?

Кимнах.

— Абсолютен негодник!

— Мисля, че не подозираш дори половината от тази история.

Сандвичът на Рита пристигна. Тя отхапа от него и избърса устните си със салфетката.

— Божествено! — Приятелката ми отпи глътка вода и добави: — Днес се случиха много неща, Майкъл.

— Онова, което ще чуеш, си заслужава.

— Слушам те.

— Неофициално?

Очаквах, че ще се бие със зъби и нокти, но тя само кимна и продължи да дъвчи.

— Току-що се измъкнах от карантинната зона в Уест Сайд.

— Господи! — възкликна тя и изпусна сандвича си.

— Не съм заразен.

— Нямах предвид това.

— Може би трябва да го имаш. В момента товарят труповете във вагоните на метрото и ги извозват за кремация извън зоната.

— А ти го видя с очите си, така ли?

— Сутринта се повозих на един такъв влак. Съществуват сериозни опасения, че заразата е попаднала и в някой от самолетите, излитащи от „О’Хеър“.

— Как успя да се измъкнеш?

— Рейчъл.

Очите на Рита за миг се насочиха към улицата.

— Къде е?

— Тя няма нищо общо.

Виждах как заглавията и подзаглавията започват да се оформят в съзнанието й.

— Не можеш да публикуваш нищо от това, Рита.

— Нека ти обясня защо идеята ти не струва, Майкъл — започна тя. — В дългосрочен план аз…

— Не съм свършил — прекъснах я аз. — Познаваш ли Мат Даниълсън?

— Онзи от Вътрешна сигурност?

— Вчера си пръсна главата в моя апартамент, но преди да го направи, ми даде това… — Подадох й адреса на корейския магазин за хранителни стоки и гледах как кръвта се оттича от лицето й. — Същият, който получих от теб във връзка с доставките на медицински консумативи.

— Виждам — кимна тя.

Сервитьорката се появи да провери дали не искаме още нещо и ние я изчакахме да се оттегли.

— Опитах се да се свържа с Родригес, но без успех.

— Той е в Уест Сайд, работи в периметъра като повечето чикагски ченгета. — Рита извади нова бутилка вода, отвъртя капачката и отпи. — Добре, Майкъл, хвана ме. Какво общо с Вътрешна сигурност има моят покоен кореец?