Хладнокръвна ярост [bg]

— При нея даде резултат. Тя се успокои доста бързо, почувства се добре, че сама се е справила с пристъпа.

— Точно върху това работим — каза тя. — Върху самочувствието. Използваме лекарството като трамплин към преструктуриране на познавателните процеси. Даваме им да вкусят от успеха, а след това ги обучаваме да видят себе си в ролята на владеещи положението, да гледат на пристъпа като на предизвикателство, а не като на трагедия.

— Това определено бе победа за нея. След като се успокои, тя се сети, че проблемът с Мелиса още не е разрешен. Това я разстрои, но пристъпът не се повтори.

— Как реагира на разстройването си?

— Тръгна да търси Мелиса.

— Добре, добре — промърмори тя. — Действие-ориентация.

— За нещастие обаче Мелиса я нямаше. Беше излязла с някакъв неин приятел. Поседяхме с госпожа Рамп около половин час, да я почакаме. Тогава бях с нея за последен път.

— Как се държеше госпожа Рамп, докато чакахте?

— Беше потисната. Притесняваше се как ще се оправи с Мелиса. Но без паника. Всъщност даже бе съвсем спокойна.

— А кога се прибра Мелиса?

Чак сега се сетих, че не знам, и й го казах.

— Е — каза тя, — цялата работа се е отразила на Джина повече, отколкото е показала. Дори и на мен. Тази сутрин ми се обади и каза, че е имало спречкване. Звучеше ми напрегната, но каза, че се чувства добре. Способността да осъзнаваш себе си като господар на нещата е толкова съществена част от лечението, че не посмях да споря с нея. Но знаех, че трябва да поговорим. Предложих й да избере индивидуален сеанс или да го обсъдим в група. Тя отвърна, че ще опита с груповия — днес имаше такъв — и ако това не оправи нещата, ще остане до по-късно и ще опита с индивидуален сеанс. Затова бях особено изненадана, когато не дойде — очаквах този сеанс да е много важен за нея. Щом прекъснах за почивка в четири часа, позвъних у тях и мъжът й ми каза, че тръгнала за насам в два и половина. Не исках да го паникьосвам, но го посъветвах да се обади на полицията. Преди още да съм довършила изречението, някъде от къщата долетя писък.

Тя замълча и се наведе напред толкова, че гърдите й полегнаха на бюрото.

— Явно Мелиса е влязла в стаята — върти се навсякъде — попитала е втория си баща какво става, разбрала е и е изпаднала в истерия.