Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Йорич [bg]
Йорич [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Йорич [bg]

Электронная книга - «Йорич [bg]». Краткое содержание книги:

ЙОРИЧ Домът Джерег, престъпният синдикат на Драгара, все още е по петите на Влад Талтош. В град Драгара е обявена голяма цена за главата му. Той е малък, слаб и животът му е мимолетен. Издирван е от най-безмилостните убийци на света.
1 ... 63 64 65 66 67 68 69 70 71 ... 98
Перейти на страницу:

— Но е приятно отклонение от това да мислиш за правила на доказване и форми на аргументиране.

— О? Доставя ли ти удоволствие работата?

— Да, определено. Но е отегчителна понякога. Целият този случай е малко извън обичайното за мен и го оценявам.

— Радвам се за теб. Не мога да си представя, че върша твоята работа.

— И аз, че… в смисъл… все едно.

— Интересува ли те всъщност дали лицето, което защитаваш, е невинно или виновно?

— Невинност и вина са правни термини.

— Отбягваш въпроса.

— Трябваше да си йорич.

— Благодаря.

— Домът е постановил, че каквото и да е направило или не едно лице, има право на защита. Това е достатъчно за мен.

— Но ако ти каже, че го е направил, това не…

— Никой не би ми казал това, защото съм задължен да дам показания за въпросния факт.

— Ясно, това го знаем. Но, да речем, ако лицето само го намекне, косвено…

— Въпреки това му осигурявам най-добрата защита, която мога, защото това са правилата на дома Йорич и това постановява и имперският закон.

— И си удовлетворен от това?

Погледа ме озадачено около минута.

— Ти нямаше ли да си удовлетворен?

— Кой, аз ли? Бих се чувствал по-добре, ако нещастното копеле е виновно. Но аз не съм йорич.

— Да, не си.

— Значи е приятно, ако някой тип се измъкне, така ли?

— Накъде биеш?

— Наникъде. Просто водя разговор и оставям мозъкът ми да работи по тоя проблем.

— О. — Погледна ме странно и каза: — Приятно е да изложа най-добрите аргументи, които мога, и е приятно, когато понякога се окаже, че това наистина има нещо общо със справедливостта.

— Справедливост ли? Какво е пък това?

— Въпросът сериозен ли е?

— Не, но ми отговори, все едно че е.

— Не знам. Не навлизам в по-дълбоките, мистични аспекти. Някои го правят. Но справедливост? Едикгите понякога имат нещо общо със справедливостта, но постановленията почти никога.

— Ъъ, те с какво имат общо?

— С практичността. Например тук, в Адриланка, когато пакетирането на месо се разрасна и се превърна в голяма индустрия, издадоха местни постановления, според които всеки селянин, който не си е платил данъците, може да бъде изхвърлен от земята му. Благородниците надигнаха вой, но нямаха власт да направят нищо по въпроса.

— Не разбирам какво общо има това с пакетирането на месо?

— Изритваш селяните от земята и получаваш достатъчно работна сила за пакетиращите цехове. Наред с многото източняци, разбира се.

— О. Толкова ли са, де да знам, явни с това?

— Понякога. В района около езеро Шаломар — точно където е Тирма — откриха сребро. Първото, което се случи, беше приток на миньори, второто беше приток на търговци, продаващи на миньорите. Тъй че херцогът издаде постановление за облагане с данък на продажбите и покупките на минно оборудване, наложи абсурдно висок данък и военна повинност за всеки, който не може да го плати. Така си събра армията. Не мисля, че би могъл да наречеш това справедливост.

— Хм. Май наистина не мога.

— Има и по-лоши случаи. Близо до Корлаф, северно от Пустата, откриха калай и имаха сериозен недостиг на работна сила. Графът се развилня с постановления и накрая не само притежаваше всички рудници, но и издаде най-абсурдните закони, благодарение на които арестува няколко хиляди местни и ги осъди да работят в рудниците.

— Може да направи това?!

— От време на време някой с достатъчно могъща фамилия и достатъчно пари успява да внесе определен случай на вниманието на Империята и някои закони биват променени.

— А аз си мислех, че джерег са корумпираните.

— Законът е отражение на обществото, справедливостта е отражение на идеализацията на това общество.

— Цитираш някого.

Той кимна.

— Юрстов, император йорич от Петия цикъл, който се опита да създаде истински справедлива законова система. Провали се, но свърши и нещо добро.

— А ти си избрал едиктите, защото не са толкова гадни?

Той се намръщи.

— Предполагам, че отчасти е това, макар да не съм го мислил в същите термини. Веднъж имах клиент, който беше ядосал някого и въпросният някой го нагласи да изглежда, все едно че е извършил престъпление. Спасих го. Това го чувствам като справедливост.

1 ... 63 64 65 66 67 68 69 70 71 ... 98
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)