Смъртоносно обаждане [bg]

– Детективи – поздрави ги доктор Сюзан Слейтър и кимна. Тя стоеше зад стола с жертвата.

Хънтър и Гарсия не отговориха. Заинтригуваните им погледи бяха приковани в ужасените очи на мъртвата жена. Доктор Слейтър не се обиди.

– Не е каквото очаквахте, нали? – попита тя.

Робърт беше потънал в дълбок размисъл като шахматист, който анализира неочакван ход на противника, опитвайки се да разбере срещу какво е изправен.

– Не съм сигурен какво очаквах – най-после отговори той и след това отвърна на поздрава ѝ: – Здравей, докторе.

Карлос направи същото.

Тя им даде още няколко секунди. Кичур руса коса падна изпод качулката на предпазния ѝ гащеризон. Доктор Слейтър спокойно го прибра.

– Колко сигурни сте, че извършителят е същият като отпреди три нощи? – попита тя.

Детективите много добре разбираха защо доктор Слейтър задава този въпрос. Съдейки само по местопрестъплението, всеки би си помислил, че методът на действие и почеркът на убиеца предполагат друго.

– В момента не сме много сигурни – отговори Гарсия.

– И аз така си помислих – каза доктор Слейтър. – И точно затова попитах, защото и аз имам съмнения. Да се свържат двете убийства само въз основа на уликите от двете местопрестъпления... – Тя бързо огледа дневната, – би било твърде пресилено. Освен факта, че и тази жертва е била поставена да седи на трапезен стол. – Доктор Слейтър го посочи. – Методът на действие на убиеца е много различен от предишния път. – Тя пристъпи напред. – Нека да ви покажа.

Хънтър и Гарсия се приближиха.

– Сигурно помните, че жертвата отпреди два дни беше завързана за стола за глезените и торса, с неподвижни ръце, но пак достатъчно свободна, за да бъде блъсната напред и надолу.

Детективите кимнаха.

– Първата главна разлика е, че тази жертва изобщо не е била завързана за стола. – Доктор Слейтър привлече вниманието им към китките и глезените на Касандра и ивицата кожа под гърдите. Няма следи от охлузвания или търкане. Нищо.

– Ще трябва да изчакате токсикологичния анализ, за да разберете дали е била упоена, но много ще се изненадам, ако не е била.

– Парализиращ агент? – попита Гарсия.

– Да, и това е втората разлика в метода на действие на убиеца. Вероятно помните, че токсикологичният анализ на първата жертва беше отрицателен по всички показатели. – Тя преплете пръсти, за да намести латексовите си ръкавици.

– Третата основна разлика е, че тук няма разкъсвания, драскотини или каквито и да било следи, които да предполагат, че устата на тази жена е била запушена преди смъртта като на първата жертва. – Доктор Слейтър посочи устата на Касандра.

Хънтър заобиколи, застана до нея от лявата страна на жертвата и мълчаливо огледа трупа. С изключение на малка драскотина в десния ъгъл на устата, нямаше други видими рани, повърхностни или по-дълбоки, никъде по торса, ръцете, краката и лицето. Той се наведе да види по-отблизо драскотината, но му беше трудно да не обърне внимание на израза, обезсмъртен в очите на мъртвата жена – пълен, абсолютен страх.