Написано с кръв [bg]

— Главен инспектор Барнаби — представи се той и се заслуша. — Да, свържете ме.

— Вие ли се занимавате с горкия господин Хадли?

— Да, господине. Разбрах, че имате някаква информация за нас. Да започнем с името ви, ако не възразявате.

Трой грабна някакъв бележник и започна да пише, тъй като телефонът бе с опция за конферентен разговор и всичко се чуваше в стаята.

— Не бях сигурен дали да ви безпокоя, защото, като идваха у нас, ме питаха само за понеделник, а това стана предната вечер, но обсъдихме въпроса с Блей, жена ми, и тя рече: „Ако не го съобщиш, Харолд, все ще го мислиш и накрая ще си навлечеш някое от твоите главоболия.“ И ето на, реших да се обадя.

— Добре сте направили, господин Лили.

— Беше доста късно, някъде към полунощ, струва ми се, бях извел Бъфи, нашето коли, за последната му разходка. Като минавах покрай „Плоувърс Рест“, видях някого в градината отпред.

— Как… криеше ли се или какво?

— Не. Ония силни лампи, дето ги е монтирал в градината, светеха, тя беше застанала току до прозореца и надничаше вътре.

— Тя?

— Антикварката. Живее близо до кръчмата.

— Сигурен ли сте?

— Бих разпознал косата й от километри. Тя май не ме забеляза. След като отминах, се обърнах пак да погледна. Тя беше, няма съмнение.

Барнаби почака, но господин Лили, изглежда, беше свършил. Главният инспектор му поблагодари и затвори телефона.

— Не се изненадахте от новината, шефе — забеляза Трой.

— Не много — съгласи се Барнаби. — От реакцията й вчера беше повече от ясно, че изпитва силни чувства към него.

— А — почука носа си с пръст Трой, — а той дали е изпитвал някакви чувства към нея?

— Ако съдим по общото мнение на свидетелите — не. А несподелената любов…

— Може да се превърне в нещо невероятно отвратително.

— Ако го е следяла, какъвто, изглежда, е случаят, дали го е правила просто защото е бил обект на обожание, или защото се е надявала да го хване в нещо?

— А може и да го е била хванала вече и това да е причината за саркастичната й забележка за скърбящия вдовец.

— Спомняш ли си какво каза Сейнтджон? — Трой свъси вежди. — Че в нощта на убийството някой го наблюдавал иззад дърветата край градината.

— О, да.

— Ако усещането му не е плод на въображение, имаме някаква представа кой може да е бил.

— Искате да кажете, че вероятно е била Лора Хътън?

— Да. И ако е било така, дали е чакала Дженингс да си тръгне? И след това да е влязла в къщата?

— Или ако не е, може да е видяла кой го е направил.

— Точно така. — Барнаби се изправи с усилие и се насочи към закачалката за шапки. — Днес следобед пак ще поговорим с нея.