Смъртоносно [bg]

Спенсър се огледа, чудейки се дали някое от останалите три момичета ще се появи. Най-накрая забеляза Ариа и майка й в другия край на игрището. Хана се криеше под пейките. Емили не се виждаше никъде. Може би тя бе постъпила най-правилно.

Директорът Апълтън се прокашля на сцената.

— А сега ви представям нашия отличник Мейсън Байърс, който ще произнесе прощално слово.

Разнесоха се гръмотевични аплодисменти и Мейсън се надигна от мястото си, за да излезе на сцената. Спенсър поклати глава едва забележимо. Мейсън Байърс? Вярно, че той беше умен, но тя нямаше престава, че е втори в поредицата отличници. Тя трябваше да е там, на сцената. Беше си приготвила речта още предишната година. Доколкото познаваше Мейсън, който не се стряскаше от нищо, той сигурно бе написал речта си едва предишната вечер.

Мелиса се пресегна и стисна ръката на Спенсър.

— Всичко ще бъде наред.

Спенсър преглътна буцата в гърлото си, изпълнена с признателност, че до нея има човек, който разбира колко болезнено приема всичко. Но все пак й идваше в повече.

— Да се махаме оттук — изръмжа тя и тръгна към паркинга.

Мелиса я последва. Когато минаха край големия фонтан пред гимнастическия салон, тя се прокашля.

— Виж какво, опитваме се да ти намерим някой първокласен адвокат от Ямайка. Дарън има някои връзки там, както и татко.

Спенсър се щипна по носа; ненавиждаше мисълта, че никой от американските адвокати дори не се замисляше върху възможността да поеме случая.

— Знаеш ли колко време ще е необходимо, за да се стигне до процес в Ямайка?

— Получавам противоречиви отговори. — Токчетата на Мелиса потракваха по тротоара. — Някои хора твърдят, че са само няколко месеца. Други казват години.

Спенсър тихо проплака.

Откъм столовата се дочуха радостни възгласи. Мелиса се спря насред претъпкания паркинг.

Съжалявам — каза тя със съчувствено изражение. Огледа паркинга и се наведе към Спенсър. — Ако наистина те изпратят в Ямайка, аз ще я потърся, докато те няма. Не искам да спирам, докато наистина не умре.

Спенсър поклати глава.

— Недей. Страхотно е, че ми правиш такова предложение, но тя е опасна. Ще те убие, Мелиса. Не бих могла да го понеса.

— Но… — Мелиса се поколеба и въздъхна. — Така просто не е честно.

Спенсър също не смяташе, че е честно. И точно в това се криеше иронията: точно когато двете с Мелиса наистина бяха започнали да се разбират, бяха се превърнали в сестрите, които Спенсър винаги се бе надявала, че ще бъдат, животът й бе свършил.

Телефонът й шумно иззвъня. Спенсър погледна към екрана. „ЕМИЛИ“, пишеше там. Докато Мелиса отключваше колата, Спенсър се обади. От другата страна не се чуваше нищо, само воят на вятъра.