Красивите [bg]

— Има обаче един проблем — добави Зейн. — Как можем да стигнем толкова високо със сърфовете?

Тя се замисли за миг.

— Като внимаваме много.

Стигнаха много по-високо, отколкото тя някога се беше вдигала; летяха бавно нагоре покрай „парти-кулата“, почти на ръка разстояние от бетонната повърхност. Металът в нейната конструкция едва осигуряваше необходимото оттласкване за магнитните левитатори на сърфовете и Толи усети как краката й омекват — така се чувстваше като малка, когато скачаше от най-високото ниво на кулата за скокове край басейна. След една мъчителна минута двамата стигнаха до мястото, където балоните бяха привързани. Толи посегна към веригата, опипвайки с гола ръка хлъзгавите от дъжда брънки.

— Няма проблем. Метална е.

— Да, ама дали в нея има достатъчно метал — попита Зейн.

Толи сви рамене.

Той изразително извъртя очи.

— А ти мислеше, че в моя план има риск. Добре, де, въпреки това ще приема аз да съм глупакът в групата. — И той внимателно заобиколи кулата към мястото, където другият балон се люлееше във въздуха. Толи се ухили, като видя гигантската свинска зурла с щръкнали уши и две огромни очи, нарисувани върху розовата материя на туловището на балона.

Е, поне нейният имаше нормален вид — сребрист и лъскав, със синя лента по средата. От коша му долетя недвусмислен звук на коркова тапа, която изскача от гърлото на бутилка шампанско; разнесе се смях. Тя не беше далече от коша, но да го стигне нямаше да е никак лесно.

Проследи с поглед веригата, закачена за дъното на коша. Нейната синусоидна линия й напомни релсата на скоростното влакче в Ръждивите руини. Естествено в релсата имаше много повече метал, сякаш някой нарочно я беше проектирал за левитаторите на сърфа. Магнитното поле на тънката верига ще е много по-слабо.

Освен това веригата постоянно се отпускаше; балонът бавно падаше надолу, защото се охлаждаше въздухът в него, но Толи знаеше, че щом горелката се запали, той внезапно ще отскочи нагоре и ще опъне веригата. Имаше и риск на горещите глави да им доскучае да се реят във въздуха и да решат да поемат на среднощно пътешествие, като освободят веригата и не оставят нищо между сърфа на Толи и земята.

Зейн се оказа прав: това не беше най-лесният начин да се сдобиеш с балон, но те не разполагаха с никакво време да си поръчат по официалния ред, нито да разчитат, че на горещите глави ще им писне да се реят из въздуха и ще се спуснат на земята. Ако искаха да стигнат Ръждивите руини преди зазоряване, трябваше да се махнат от тук час по-скоро. А и някой можеше да открие Шай, докато новият план влезе в действие.

Толи продължи да се издига все по-нагоре, докато хапката на веригата не се озова точно под сърфа й. Тя се оттласна от „парти-кулата“ и се залюля в празното пространство, балансирайки над металните брънки като акробат на въже.