Последните оцелели: Изгубени завинаги [bg]

понеделник, 17 октомври

Преди литургията отец Малруни изнесе на момчетата строга реч за това, как ученичките от „Холи Ейнджълс“ са техни гости и всеки контакт между тях трябва да е кратък и любезен. Ученичките от „Холи Ейнджълс“ щяха да използват третия етаж на сградата, а всички часове на момчетата щяха да се провеждат на първия и втория. Двете училища щяха да посещават параклиса и библиотеката в различни часове, като присъствието на литургия оставаше задължително за възпитаниците на „Винсент де Пол“.

Алекс не беше ходил на училище с момичета от седми клас, когато се бе записал във „Винсент де Пол“. Липсата на момичета му помагаше да се съсредоточи върху това, което беше най-важно за него: оценките му, заниманията му, бъдещето му. Разбира се, щеше да му е приятно да си има приятелка, и знаеше, че много от съучениците му излизат с момичета от „Холи Ейнджълс“ или дори от обикновени гимназии. Но техният живот беше уреден. Те можеха да си позволяват забавления.

Спомни си, че миналата пролет Крие го беше попитал дали иска да отидат на двойна среща на бала на „Холи Ейнджълс“. Приятелката на Крие имаше съученичка, която тъкмо беше скъсала с гаджето си и спешно се нуждаеше от кавалер, с когото да го замести.

Всяка събота Алекс работеше в пицарията на Джоуи. Вместо да обясни това на Крие, той беше смотолевил, че баща му е в Пуерто Рико за погребение на роднина и не знаят кога ще се върне. Извинението беше смехотворно, но Крие го беше приел и бе изказал съболезнованията си.

Балът трябва да беше насрочен за съботата, в която папи не се върна. Най-вероятно да беше отменен. Копнежът и негодуванието, които бяха разяждали Алекс, се бяха оказали напълно ненужни.