Пламъци в рая

— Знаеш какво искам.

— Не можеш да ги имаш – каза Тръмбо. – Топките ми са закачени за тялото.

— Искам „Мауна Пеле“.

— И него не можеш да имаш.

Тя вирна още повече брадичка.

— Направихме ти честно предложение.

Тръмбо се засмя.

— Кейт, Кейт, Кейт… Похарчих повече от осемдесет милиона само за шибаното озеленяване.

— Не смей да говориш така пред мен.

— Не бих посмял, мамка му.

Кьостлър се прокашля.

— Може ли да предложа нещо…

— Млъквай, Кьостлър – каза Тръмбо.

— Млъквай, Майрън – каза Кейтлин.

Адвокатът се отпусна пак на шезлонга, отпиваше от скоча си.

— Виж, Кейт – каза Тръмбо, опитваше се да звучи разумно. – Знам защо си тук, но няма смисъл. По-добре да изчакаш да пробутам това място на японците и да си получиш шибания дял кървави пари, отколкото да се опитваш да купуваш „Пеле“ на гаражна разпродажба.

Вбесената му жена отпи от водката си и се втренчи в него над ръба на чашата.

— Искам „Мауна Пеле“.

— Защо? Ти никога не идваш тук. Не си привързана към това място. И знаеш не по-зле от мен, че е на загуба, мамка му.

— Искам го – каза Кейтлин Съмърсби Тръмбо с тон, който не търпеше повече възражения. – Ако ми го продадеш, ще получиш нещо. Ако не успееш да го продадеш, може и без това да го получа според условията на споразумението.

Тръмбо пак се засмя, но този път смехът му прозвуча някак кухо.

— Няма да стане. Ще го изгоря до основи. И освен това ще го продам.

Кейтлин се усмихна сладко.

— А твоят господин Сато знае ли за убийствата тук миналата година?

— Изчезвалия – каза Тръмбо.

— Шест убийства – измърка тя. – Това място е по-опасно от „Сентръл Парк“ нощем. А не вярвам твоят господин Сато или инвеститорите му да искат да купуват „Сентръл Парк“.

— Ще стоиш далече от Сато… – започна Тръмбо, изумен, че успява да говори през стиснатите си зъби.

— Или какво?

— Или ще разбереш колко опасен е наистина „Мауна Пеле“…

— Чух това! – извика Кьостлър и скочи от шезлонга. Косматите му крака се виждаха през отвора на халата. – Това беше заплаха. Аз съм свидетел.

– Това беше предупреждение – каза Тръмбо, като се обърна към дългокосия бракоразводен адвокат и го посочи с дебелия си пръст като с револвер. – И предупреждавам и теб… това място не е безопасно. Случват се странни неща. Хората ми охраняват групата на Сато и не мога да отделя повече охрана за неочаквани посетители.

— Още една заплаха – каза Кьостлър. – Можем да кажем това в съда и…

— Млъквай Майрън – обади се Кейтлин. Тя се взираше в Тръмбо. – Значи няма да ми го продадеш?

Тръмбо се вторачи в нея.

— Кейт, имаше време, когато щях да ти подаря „Пеле“. По дяволите, едва не го направих на Коледа преди три години. Сега не бих ти го дал, дори главата ми да е в пламъци, и не знам как по-ясно да ти го кажа.

На вратата се позвъни. Кьостлър отиде да отвори.