Турнирът [calibre 1.47.0]

В този момент дойде господин Аскам и тъкмо се канех да споделя с него какво е казала Елси, когато внезапно зад нас се появи садразамът.

- Господин Аскам, принцесо Елизабет. Негово величество желае да идете при него.

Султанът

С известен трепет тръгнах след господин Аскам към двете свободни места отляво на трона на султана.

Съпругата му седеше сковано от другата страна и се взираше право напред. Доколкото можех да преценя, не гледаше нито срещите, нито нещо конкретно. Изобщо не реагира на появата ни.

- Господин Роджър Аскам, принцесо Елизабет -каза султанът. - Моля, седнете. Срещите тази сутрин са напрегнати, нали?

- Определено - каза учителят ми, докато се настанявахме. От тези високи и поставени в центъра места имахме превъзходен изглед към дъските. Да си султан си имаше своите предимства.

- Вашият човек май ще се изправи срещу влаха Драган следобед. Първо Талиб, а сега и Драган. Тежък жребий му се падна.

- Това е природата на всеки жребий, нали така? Никой не би могъл да предскаже в каква последователност ще излязат камъните - невъзмутимо рече учителят ми.

Готова съм да се закълна, че видях как султанът за миг се ухили.

- Народът ми е омагьосан от турнира. Вижте ги само. Идват на тумби, тълпят се по улиците отвън. Казаха ми, че някои прекарали нощта пред вратите на Ая София, за да си осигурят места най-близо до масите. Много съм доволен.

- И напълно основателно - рече господин Аскам. -Събитието е забележително и за него ще се говори из цяла Европа десетилетия, дори столетия наред.

- Вие европейците впечатлени ли сте от моя турнир?

Това беше класическият „царски въпрос", защото на

него можеше да се отговори само по един начин — положително. Друг отговор означаваше жестока обида.

Учителят ми обаче успя да намери изход.

- Аз самият съм силно впечатлен, че ваше величество предпочита да предизвика другите кралства в демонстрация на симулирана война, вместо на истинска. Намирам това за изключително възвишено и ми се иска някои европейски крале да действаха по подобен начин.

- Много сте любезен.

- Елизабет - обърна се господин Аскам към мен, -може би не знаеш, но Западът дължи почти целия свой напредък в последно време на ислямския свят.

- Така ли? — изненадах се аз.

- През тъмните векове след падането на Рим Европа се превърнала в пустош. След като двойната светлина на гръцката и римската цивилизация угаснала. Европа деградирала и се разпаднала на племена и власт, упражнявана със сила. И докато континентът се валял в мръсотията на това съществуване, абасидските хали-фи спасявали великите трудове на гърците — Аристотел, Ксенократ, Стратон. Теофраст - и ги превеждали на арабски, за да бъдат изучавани от повече хора.

Султанът кимна.

- Първият противник на вашия човек, Талиб, е библиотекар на може би най-големия ни център на преводите - Домът на мъдростта в Багдад. Не е ли странно, че вашата Библия, написана първоначално на гръцки, се е върнала при християнството, след като е била преведена на арабски? Кой знае, може би някой умел ислямски преводач е вмъкнал някои мъдрости от Корана в Библията, преди да я прати обратно в Европа.