Черния мустанг
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Черния мустанг». Краткое содержание книги:
— Уф! Това е лъжа!
— Лъжа ли? Внимавай какво говориш! Кажеш ли още една такава обидна дума, ще наредя да те бият с камшик също както и ти, спечелилият си позорна слава Мъчител на бели ловци, си заповядал да бичуват до смърт твоите невинни пленници! Олд Шетърхенд и Винету не лъжат — запомни го! Когато чухме, че си искал да ни заловиш, не можахме да не се изсмеем на глупостта ти. Но още по-голяма, направо необяснима глупост от твоя страна беше да доведеш хората си тук, в Бърч Хоул, за да нападнете лагера. Ти си ги вкарал в капан, който трябваше само да затворим, за да ги пленим така, както се хващат малките птички в поставените им мрежи.
Сега най-после команчът започна да проумява, че положението му е много по-тежко, отколкото бе допускал. Наистина той чуваше един вътрешен глас да му нашепва, че все още не бива да вярва в най-лошото, но гордата самоувереност, която се излъчваше от застаналия пред него Олд Шетърхенд, не оставяше никакво място за съмнение, че команчите са изгубили играта, смятана от тях за толкова лесна. Токви Кава беше вързан и напълно безпомощен. Той виждаше буйния огън, препречил изхода от капана, но все още не беше запознат с обстоятелството, че височините около клисурата са заети от неприятеля, а още по-малко пък знаеше, че срещу кроежите му съществуват необорими доказателства, тъй че въпреки тежкото си положение той все още смяташе, че е възможно да се изплъзне от наказанието и макар с празни ръце, да поеме обратно към селата на команчите. Но да те нарекат глупак, това за всеки индианец [46] е голяма обида, която може да се заличи само с кръв. Обзелата го ярост се оказа много по-силна от необходимата предпазливост и ето защо след като се опита да разкъса ремъците си и гневно изскърца със зъби, той извика:
— Ти нарече Токви Кава глупак! Ако не бях вързан, щях да те смачкам така, както с един удар на лапата си гризли прави на кайма койота, осмелил се да джафка срещу нея!
— Pshaw! Я не се сравнявай със сивата мечка! И това свидетелства за такава глупост, която само може да ме разсмее!
— Мълчи! Не забравяй с кого разговаряш! Настоявам незабавно да ме освободите! Или може би си в състояние да докажеш твърденията си?
— Ти някога чувал ли си Олд Шетърхенд да твърди нещо недоказуемо?
— Тогава говори!
— Слушай, мерзавецо, постарай се да смениш тона си, ако не искаш да се загърчиш под ударите, които ще наредя да получиш заради невижданото си нахалство! Ти не си тук човекът, който ще раздава заповеди! Не аз трябва да отговарям и да ти давам сметка, а ти на нас, и ако не го направиш учтиво, то ние разполагаме с предостатъчно средства да те научим на учтивост. Не си въобразявай, че ще можеш да ни измамиш! Лъжите ти няма да доведат до нищо. Впрочем щом с такава гордост се наричаш върховен вожд на команчите наиини, ми се струва, че би трябвало да си и твърде горд, за да ни залъгваш само с неистини. Дошли сте тук, за да нападнете лагера, нали?
— Не!
— Ти изпрати тук внука си Ик Сенанда, за да подготви нападението.
— Не.
— Снощи ти дойде близо до лагера и разговаря с него, нали?
— Не!
Това трикратно «не» прозвуча толкова решително, враждебно и гордо, че инженерът гневно възкликна:
— Какво безсрамие! Той сигурно ни взема за някои глупави хлапета! Страшно ми се иска да наредя да му смъкнат старата дреха от гърба, та червената му кожа да се запознае с една хубава тояга!
Все още обърнат към вожда, Олд Шетърхенд продължи:
— Давам пълно право на този бял джентълмен. Небивало нахалство и липса на кураж е да отричаш всичко толкова решително в подобно положение. На твое място аз бих признал всичко и така щях да принудя дори враговете си да ме уважават.
— Токви Кава не може да признае нещо, което не е извършил — отвърна команчът.
— Значи снощи наистина не си бил тук, а?
— Не съм!
— Не си ли говорил с двама китайци?
— Не.
— И не си вземал от тях нашите пушки?
— Не!
— И не си задигнал конете ни?
— Не!
— Но навярно няма да отречеш, че познаваш собствения си внук Ик Сенанда?
— Познавам го.
— Тук той се нарича Ято Инда.
— Това е невъзможно, защото внукът ми никога не е бил тук.
— И къде се намира сега?
— У дома, там където са пасищата на племето ни.
— Лъжеш се. Ти изобщо не знаеш къде е в момента.
— Знам. Той си е у дома.
— Не е. Днес предобед го остави съвсем сам при Корнър Топ. За един кратък миг вождът затвори очи, сякаш искаше да прикрие внезапно обзела го уплаха. После подигравателно отговори:
46
а още повече за него