Берсеркерите
- Автор: Сейберхэген Фред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Берсеркерите». Краткое содержание книги:
ТЕ бяха механични убийци; мозъкът им беше компютър, програмиран да затрива всякакви форми и изблици на живот.
Берсеркерите бяха лишени от логика. Произволното разпадане на атоми в блоковете на паметта им би могло да избере каквото и да е безконечно средство за разрушение. Планета подир планета се превръщаха в пара и прах.
Само едно същество можеше да се противопостави на берсеркерите. Само една раса, която през цялото свое съществуване бе произвеждала все по-мощни оръжия. Една раса, предопределена да се пожертва, за да спечели титлата „герой“.
Тази раса наричаше себе си ХОРА.
Автоматизираните системи на „Нирвана“ вече бяха реагирали на тревогата. Обслужващите машини се бяха заели да мъкнат носилки, като първата жертва, която отнесоха, беше Ногара. Вероятно някъде имаше робот-медик. Иззад трона на Ногара проеча силен механичен глас:
— Тук е аварийната защита на кораба, искаме заповед от човек! Какво е естеството на аварията?
— Не се свързвайте с куриерския кораб! — викна в отговор Люсинда. — Следете да не ни атакува. Само не стреляйте по спасителната лодка!
Стъкленият капак на ковчега се замъгли.
Люсинда изтича до илюминатора, препъна се в тялото на Майкъл и продължи, без да спре. Щом залепи лице на стъклото и погледна косо, успя едва-едва да зърне берсеркера-куриер да розовее на фона на колебливата светлина на хипермасата, а до него спасителната лодка със заложниците все още стоеше като малко петънце на мястото си.
Колко ли щеше да чака, преди да избие заложниците и да избяга?
Щом се отвърна от илюминатора, видя, че капакът на ковчега е отворен и мъжът вътре е седнал. Само за миг, миг, който щеше да се запечата в ума на Люсинда, очите му бяха безпомощно приковани в нейните като очите на дете. Сетне в погледа му започна да се натрупва сила, сила, която някакси бе напълно различна от силата на брат му и може би дори по-голяма.
Карлсен отмести взора си от нея, възприемайки обстановката, която го заобикаляше — опустошената Голяма зала и ковчега. „Фелипе“ — прошепна, сякаш го бе заболяло, макар неговият полубрат да не се виждаше наблизо.
Люсинда отиде при него и заразправя историята си, започвайки от деня, когато бе чула във фламландския затвор, че Карлсен е повален от чумата.
По едно време той я прекъсна:
— Помогни ми да изляза от тоя сандък и се обади да ми донесат брониран скафандър — тя усети, че ръката му е твърда и силна, когато я хвана, но щом той се изправи до нея, се оказа изненадващо нисък. — Продължавай. Какво стана после?
Обслужващите машини пристигнаха със скафандъра и тя ускори разказа си.
— Но защо са те замразили? — попита внезапно тя, удивена от здравето и силата му.
Той не обърна внимание на въпроса й.
— Ела с мен до Аварийната защита. Трябва да спасим онези мъже.
Карлсен уверено се насочи към центъра за управление на кораба и се хвърли в бойното кресло на дежурния офицер, който вероятно бе между мъртвите. Пултът пред него се освети и той незабавно нареди:
— Свържете ме с куриерския!
Подир няколко мига един безстрастен глас отговори рутинно от куриерския кораб. Лицето, което се появи на екрана, бе лошо осветено; ако човек го погледнеше, без да е предупреден предварително, не би заподозрял, че то е всичко друго, но не и човешко лице.
— Тук е върховният главнокомандващ Карлсен. Обаждам се от „Нирвана“ — той не се назова губернатор или лорд, а използва титлата си от онзи велик ден при Камънаците. — Идвам при вас. Искам да говоря с вашите хора на куриерския кораб.
Засенченото лице трепна леко на екрана.
— Да, сър.
Карлсен моментално прекъсна връзката.
— Той се надява да ме спипа и това ще го забави. Сега ми е нужен катер. Роботи, натоварете моя ковчег на борда на най-бързия катер, с който разполагате. В момента се крепя на аварийно-съживителни лекарства и може би ще ми е наложи пак да се замразя за малко.
— Нали не отивате наистина там?
Той се надигна от креслото.
— Аз познавам берсеркерите. Ако основната задача на тази машина е да ме преследва, тя няма да загуби нито изстрел, нито секунда от времето си заради неколцина заложници, додето аз съм на прицела й.
— Вие не можете да отидете — чу собствения си глас Люсинда. — Вие означавате прекалено много за човешката раса…
— Няма да се самоубивам, просто знам един-два трика и ги прилагам — гласът на Карлсен изведнъж се промени. — Казваш, че Фелипе не е мъртъв?
— Мисля, че не е.
Очите на Карлсен се притвориха за малко, а устните му безмълвно се раздвижиха. Сетне той погледна Люсинда и взе лист хартия и някакво писало от конзолата на дежурния.
— Предай това на Фелипе — рече той, пишейки. — Ако аз го помоля лично, Фелипе ще освободи и теб, и капитана. Вие не застрашавате властта му. Докато аз…
Привърши писането и й подаде листа.
— Трябва да вървя. Бог с теб.
От мястото на дежурния офицер Люсинда видя как кристалният катер на Карлсен напусна „Нирвана“ и пое по една дълга крива, която го отведе на известно разстояние от спасителната лодка.
— Хей, ти там на куриерския — чу го Люсинда да казва. — Увери ли се, че в катера наистина съм аз? Можеш да засечеш с радиопеленгатора моето предаване. Фотографира ли вече ретините ми от екрана?