Двойно убийство

— Тази ваша история е направо невероятна, мосю Поаро. Сигурно сте луд… всичко това са само ваши предположения, нямате никакви доказателства.

Поаро се приближи към единия от прозорците и го разтвори.

— Послушайте, мадам. Какво чувате? Аз недочувам… Какво трябва да чуя?

— Ударите на търнокоп… Разбиват циментовата основа на беседката… Какво по-подходящо място да се зарови труп — там, където е било изкоренено едно дърво и пръстта вече е била разровена. Малко по-късно за да са съвсем сигурни, са покрили с бетон мястото, където са скрили трупа, а върху бетона са издигнали веселата беседка… — той добави тихо: — „Беседката на сър Джордж… Веселата беседка на господаря на Нейс Хаус.“

Мисис Фолиът въздъхна дълбоко и тежко.

— Такова прекрасно място — рече Поаро. — И само злини… Човекът, който го притежава…

— Зная — гласът на мисис Фолиът бе прегракнал. — Винаги съм го знаела… Още като дете той ме плашеше… Жесток… Без никаква милост… И безсъвестен… Но ми бе син и аз го обичах… Трябваше да проговоря след смъртта на Хати… Но той ми бе син… Как да го издам? И ето, заради моето мълчание убиха онова глупавичко клето дете… А после и милия стар Мърдъл… Къде щеше да свърши всичко?…

— При убийците нещата нямат край — каза Поаро. Възрастната дама наведа глава. Стоя така известно време, покрила очите си с длани.

После мисис Фолиът от Нейс Хаус, потомката на стар род храбри мъже, се изправи на крака. Погледна Поаро право в очите, гласът и прозвуча студено и решително.

— Благодаря ви, мосю Поаро — рече тя, — че дойдохте лично да ми кажете всичко това. Бихте ли ме оставили сама? Има някои неща в живота, които човек трябва да посрещне съвсем сам…