Диви мъгли
- Автор: Эдвардс Касси
- Серия: savage secrets #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рада Попова-Иванова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Диви мъгли». Краткое содержание книги:
Бялата върба — млада, невинна и красива, Дамита отказва да се подчини на главатаря на омаха и той я грабва от новия й дом край границата. Но когато Железния облак завладява сърцето й с изгаряща страст и в дивите му прегръдки тя достига до висините на забранения екстаз, се заклева да преодолее всяко препятствие, което заплашва да я раздели от мъжа, събудил любовта у нея…
— Седнете — каза Железния облак, подканвайки първо Тимоти, а след това и Дамита. Той взе ръката на младата жена и седна до нея върху покритата с мъх земя, която приличаше на огромна пружинираща възглавница.
Тимоти също приседна, предано загледан Железния облак. Момчето допря колене до голите си гърди, обгърна ги с ръце и кръстоса стъпалата на краката си.
— Тимоти, има много мъдрости, предавани от поколение на поколение в племето омаха, които бих искал да ти разкажа — пророни Железния облак. Той изпъна дългия си тънък крак и сви другия, като го обхвана с ръка. Така приличаше на човек, който се намира някъде далеч-далеч зареян във времето.
— Пътеката на мързеливеца води до позора — започна вождът. — Когато едно момче реже месото си с нож, старците винаги казват: „Ножът изяжда повече, трябва да гризеш пая си“ — той погледна Тимоти с очи, изпълнени с мъдрост. — Смисълът на тази поговорка е в това, че употребата на ножа прави човека по-мързелив. Човек трябва да използва собствените си възможности и онзи, който се тренира така, е готов за всякакви изненади.
Тимоти гледаше с широко отворени очи и очакваше да чуе повече.
Дамита поглеждаше ту Железния облак, ту Тимоти и имаше чувството, че до нея седят баща и син. Баща, който наставлява сина си! В известен смисъл тя бе майка на Тимоти и когато се омъжеше за Железния облак, той щеше да му стане баща, макар и не по кръвна линия.
Тя внимателно слушаше, изпълнена с гордост и особено чувство на меланхолично спокойствие.
Железния облак продължи:
— Ако момче вземе назаем котле за майка си, обичаят повелява никога да не го връща празно — оставя се последната порция от сготвеното в него. Ако младежът изяде оставеното в котлето, старците казват: „Ако изядеш донесеното вкъщи, стрелите ти ще бъдат омагьосани и когато стреляш, няма да попадат в целта.“
Железния облак замълча и се усмихна на Тимоти, като рошеше острата му коса под мънистената превръзка:
— Значението на тази поговорка е — меко каза той, — че младият човек, който егоистично мисли първо за себе си и забравя по-възрастните, никога няма да успее. Нищо няма да му се удава.
Железния облак смени позата си. Сгъна и двата крака под себе си, отскубна стръкче трева, сдъвка я между зъбите си за момент, след това я захвърли и продължи с думите:
— Младите хора не бива да пушат — той сурово погледна Тимоти. — Пушенето вреди на дишането на младежите и когато влязат в битка, те бързо ще бъдат победени. Трябва също така да се научиш да правиш стрели. Старците казват, че който не може да прави стрели, той ще взема назаем мокасини, гамаши, рокли и ще бъде пренебрегван от онези, от които е поискал заем. Поуката е, че трябва да бъдеш прилежен и изкусен, за да имаш собствени вещи. Ако едно момче не може само да си направи стрели, то ще се полакоми да открадне от онзи, който е по-сръчен и работлив от него.
— А какво ще кажеш за битките? — нетърпеливо попита Тимоти. — За това, как ще стана боец? — той се наведе напрегнато в очакване на отговора.
— Независимо от това, че битките са били необходими на племето ми, за да се защитава, и че наистина и аз яздех редом с войниците през войната, която белите наричат Гражданска война, сърцето ми е преизпълнено с мир. Искам никога да не вдигам оръжие срещу когото и да било, освен срещу онези, които са ми смъртни врагове или в защита на обичаните от мен хора — мъчеше се Железния облак да обясни. — Но аз ще те науча на някои от основните положения на боя, тъй като, мое дете, преди да умреш, ти също ще видиш много ненужни смърти. Така е създаден човекът — да търси причини за битки и омраза към себеподобните си.
Тимоти отиде при Железния облак и коленичи пред него. Индианецът протегна ръка и го хвана здраво за рамото.
— Има два вида битки, Тимоти — каза той. — Отбранителни и нападателни. „Ти-ади“ — отбранителната битка — е, когато се биеш, за да запазиш дома си, жените и децата. „Нуататишо“ — нападателната, агресивна битка означава бой между мъже, породен от свади и заговори на амбициозни хора, които вярват, че войната е свързана с космическите сили и им е подчинена. Бурята със своята поразяваща мощ и оглушителен грохот е била считана за проява на войнствените намерения на мистичния Уакода, Великият дух на нашия народ — след това Железния облак добави: — Младите бойци се възпитават, че Уакода, а не хората диктуват смъртта на бойното поле.
— Кажи ми още нещо — нетърпеливо помоли Тимоти. — Трябва да знам всичко за твоя народ. Искам един ден да стана достоен войн!
— Войн, да, когато му дойде времето, но аз се надявам, че никога не ще има нужда да участваш в битки — каза Железния облак, замислено загледан пред себе си.