Ден на гнева

Не ми е известна върховната цел.

Прекрасно, Бог, който не знае каква е целта на съществуването.

Ако знаех, съществуването щеше да е безсмислено.

Как така?

Ако краят на вселената е заложен още в началото — ако ние сме просто насред детерминистично разгръщане на набор от първоначални условия, — тогава вселената би била безсмислено начинание.

Обясни ми.

Ако някой е стигнал местоназначението си, защо му е да пътува? Ако знаеш отговора, защо ще задаваш въпроса? Затова бъдещето е — и би трябвало да бъде — напълно скрито дори от Бог. В противен случай съществуването не би имало смисъл.

Това е метафизичен аргумент, а не физичен.

Физичният аргумент е, че нито една част от вселената не може да изчислява неща, които са по-бързи от самата вселена. Вселената „предсказва бъдещето“ толкова бързо, колкото може.

Какво е вселената? Кои сме ние? Какво правим тук?

Вселената представлява едно огромно, несводимо до нищо и продължаващо изчисление, насочено към състояние, което не познавам и не мога да познавам. Целта на съществуването е да се достигне това крайно състояние. Но това крайно състояние е загадка за мен, и така трябва да бъде, защото ако знаех отговора, какъв смисъл щеше да има всичко!

Какво имаш предвид под изчисление! Че ние всички сме вътре в някакъв компютър!

Под изчисление разбирам мислене. Цялото съществуване, всичко случващо се е Божи промисъл. Падащото листо, вълната на брега, колапсът на звезда — това съм просто аз, мислейки.

Какво си мислиш!