Играта на Ендър

Трябваше сега да подготви армията си. Бяха го произвели преждевременно командир, а и преподавателите тъкмо сега бяха променили правилника, без да му позволяват каквито и да било размени и без да му дадат поне един ветеран от висока класа. Нямаше никаква гаранция, че ще му отпуснат и обичайните три месеца, необходими му, за да сплоти армията си, преди да я изпратят на бой.

Вечер поне щеше да е с Алей и Шен, които щяха да му помагат да обучава новите си момчета.

Намираше се все още в коридора, по който се излизаше от бойната зала, когато се озова лице в лице с малкия Бийн. Бийн изглеждаше ядосан. Ендър не искаше проблеми точно сега.

— Здрасти, Бийн.

— Здрасти, Ендър.

Мълчание.

— Сър — рече тихичко Ендър.

— Ясно ми е какви ги въртиш, Ендър, сър, и те предупреждавам.

— Предупреждаваш ли ме?

— Мога да бъда най-добрият войник в армията ти, но не си прави шегички с мен.

— Или какво?

— Или ще бъда най-лошият. Или едното, или другото.

— А какво искаш, обич и целувки ли? — Ендър вече започваше да се дразни.

— Искам взвод — отвърна Бийн, без да му трепне окото.

Ендър се върна към него, сведе очи и ги впи в неговите.

— И защо трябва да получиш взвод?

— Защото знам какво да правя с него.

— Да знаеш какво да правиш с един взвод е лесна работа — каза Ендър. — Трудното е да накараш и войниците да го направят. Защо ще му е притрябвало на някой войник да последва един пръдльо като теб?

— Научавам, че и на теб са ти викали така. Чувам, че Бонсо Мадрид все още те нарича с това име.

— Зададох ти въпрос, войнико.

— Ще заслужа уважението на другите, ако не ми попречиш.

Ендър се усмихна.

— Аз ти помагам.

— По най-дяволския начин — отвърна Бийн.

— Никой не би те забелязал освен от съжаление към малкото дете. Но аз се погрижих днес всички да те забележат. Те ще следят всяка твоя стъпка. Ако искаш да заслужиш уважението им, трябва вече да бъдеш безукорен във всичко.

— Значи нямам дори възможност да се науча, преди да ми пишат оценка.

— Горкото детенце. Никой не се отнася справедливо към него — Ендър леко притисна Бийн до стената. — Ще ти кажа как можеш да получиш взвод. Докажи ми, че знаеш какво трябва да правиш като войник. Докажи ми, че знаеш как да използваш другите войници. И след това ми докажи, че някой иска да те последва в битката. Тогава ще получиш своя взвод. Но не и преди това.

Бийн се усмихна.

— Това е справедливо. Ако си удържиш на думата, само след месец ще бъда взводен.

Ендър се пресегна, сграбчи го за платката на униформата и го блъсна в стената.

— Щом кажа, че ще направя нещо по даден начин, Бийн, аз наистина ще го направя само по този начин.

Бийн само се усмихна. Ендър го пусна и си тръгна. Когато се прибра в стаята си, легна на леглото и се разтрепера. Какво правя? Първите ми учебни занятия, а аз, подобно на Бонсо, тормозя хората. Като Питър. Блъскам ги. Заяждам се с някое нещастно малко момче, така че другите да си имат някого, когото да мразят. Отвратително. Върша всичко онова, което най-много ненавиждах у командирите.