Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
По време на пътуването Дрейк се бе сприятелил с корабния дърводелец, грък на средна възраст, който бе посещавал Ливърпул и много искаше да се упражнява в употребата на двайсетината английски думи, които знаеше. Щом срещнеше Дрейк някъде по палубата, той ентусиазирано започваше да ги повтаря всичките. В отговор англичанинът неизменно кимаше насърчително. Ендрю успя да обясни на дърводелеца, че има приятелка в Одеса и че й носи подаръци. Константин одобри постъпката му. Заедно с още десетина моряци двамата слязоха по трапа и тръгнаха към портала на пристанището. Дрейк бе облякъл едно от най-хубавите си кожени якета, въпреки че времето бе топло. Константин носеше сак, пълен с бутилки шотландско уиски.
Целият район на одеското пристанище е опасан с висока телена ограда, осветена от прожектори. Денем главният портал е отворен. Прегражда го само една лека бариера на червени и бели ивици, която спира камионите и колите. До нея пазят двама въоръжени милиционери и митничар.
До входа за превозни средства има дълга тясна барака. Едната й врата е към пристанището, а от другата се излиза в града. Групата от „Санадрия“ влезе в бараката. Водеше ги Константин. Вътре имаше дълго гише, зад което стояха един митничар, един от граничния контрол и милиционер. И тримата изглеждаха безкрайно отегчени. Константин отиде при митничаря и тръсна сака си на тезгяха. Служителят го отвори и извади бутилка уиски. Константин с жест му показа, че тя е подарък за него. Митничарят се усмихна почти приятелски и я прибра под плота.
После Константин сложи косматата си лапа на рамото на Дрейк.
— Друг! — каза той и се ухили лъчезарно.
Митничарят кимна, с което показа, че е разбрал: новият е приятел на дърводелеца и заслужава подобаващо отношение. Дрейк също се усмихна глупаво. После направи крачка назад и огледа митничаря така както продавачите в магазините за облекло оглеждат клиентите. Когато свърши с първата част от представлението, англичанинът си съблече якето и го подаде на държавния служител, като се опита да му обясни със знаци, че двамата са горе-долу един ръст. Митничарят не си игра да го мери. Якето струваше колкото месечната му заплата. Той само се усмихна, прибра и него отдолу и махна на цялата група да минава. Служителят от ГКПП и милиционерът не се учудиха на сценката. И за тях имаше бутилка уиски. Моряците оставиха на плота своите моряшки книжки или паспорти и вместо тях получиха по един временен пропуск за влизане в града. След няколко минути екипажът на „Санадрия“ се изниза от другия край на бараката.
Срещата на Дрейк беше в едно кафене близо до пристанището, недалеч от паметника на Пушкин. Това беше стар квартал с малки павирани улички, които пълзяха нагоре от брега към центъра на Одеса.
Дрейк се отдели от групата моряци, уж за да се срещне с приятелката си. След трийсетина минути лутане той откри заведението. Малко след обяд дойде Лев Мишкин. Той се държеше предпазливо. Седна на една свободна маса и с нищо не показа, че познава Дрейк. Изпи си кафето, стана и излезе на улицата. Дрейк го последва. Чак когато стигнаха широкия булевард „Приморски“, двамата тръгнаха един до друг. Говориха по пътя.
Дрейк предложи същата вечер да мушне двата пистолета в колана си, прибора за нощно виждане да сложи в сак заедно с две бутилки уиски и така да мине през бараката. За да не се виждат пистолетите, той възнамеряваше да си облече друго яке и да го закопчае уж заради вечерния хлад. Мишкин и неговият приятел Давид Лазарев трябваше да чакат Дрейк до паметника на Пушкин, за да приемат оръжията.
Малко след осем часа вечерта Дрейк мина без проблеми граничната и митническата проверка. Махна приятелски на митничаря, той му кимна, каза нещо на колегата си, който взе паспорта на Дрейк, даде му пропуск и това беше всичко.
Дрейк се спря в краката на Пушкин и се загледа във вдигнатата към звездите глава на поета, когато измежду чинарите се появиха две фигури.
— Имаше ли някакви проблеми? — попита го Лазарев.
— Не — отговори Дрейк.
— Хайде да действаме — рече Мишкин.
Двамата евреи носеха малки куфарчета, с каквито ходят повечето мъже в Съветския съюз. Те далеч не са „дипломатически“, тъй като в тях не се носят документи. Тези куфарчета всъщност са мъжки вариант на така наречената „авоська“, което в свободен превод означава: пазарска чанта, която една жена винаги трябва да носи в джоба си, защото може ненадейно да види дефицитна стока, преди още опашката за нея да е станала прекалено голяма. Мишкин взе оптическия прибор и го сложи в своето куфарче, което бе по-голямо. Лазарев прибра пистолетите, резервните им пълнители и кутията с патрони за пушката.