Отмъстителят
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Отмъстителят». Краткое содержание книги:
Но Кал Декстър има и друго призвание. От един апартамент в Манхатън той организира операции за издирване на неуловими престъпници.
Той е Отмъстителят! Най-ефикасният ловец на глави. Отговаря на кодови обяви в пресата. Издирването на главорези ще го превърне в най-преследвания човек в света.
Ако някой го попиташе, инспектор Муса бен Зайид също щеше да отговори, че е добър човек. Той служеше на своя емир дубайския шейх Мактум, беше му абсолютно предан, не взимаше подкупи, вярваше в своя бог и си плащаше данъците. Ако предаваше полезна информация на своя приятел в американското посолство, това просто беше сътрудничество със съюзническа държава и не биваше да се бърка с нищо друго.
Така се озова в приятната прохлада на фоайето на посолството — докато юлската температура навън надвишаваше четирийсет градуса — в очакване на своя приятел, който щеше да го заведе на обяд. И тогава погледът му случайно попадна върху таблото за обяви.
Той се изправи и се приближи. Там бяха закачени обичайните обяви за предстоящи събития, мероприятия, пристигания, заминавания и покани за членство в различни клубове. Сред тях имаше снимка с надпис: „Виждали ли сте този човек?“
— Е, виждал ли си го? — разнесе се бодър глас иззад него и на рамото му падна приятелска ръка. Беше Бил Брънтън, аташето по правните въпроси. Те се ръкуваха.
— Ами, да — отвърна служителят от специалните служби. — Преди две седмици.
Сърдечното поведение на Брънтън рязко се промени. Рибният ресторант можеше да почака.
— Хайде да се качим в кабинета ми — предложи той.
— Помниш ли къде и кога? — попита легатът, когато се настаниха в офиса му.
— Естествено. Преди около две седмици. Отивах на гости на един роднина в Рас ал Хайма. Пътувах по „Файзал“, нали я знаеш, крайбрежната улица между Стария град и залива.
Брънтън кимна с глава.
— Е, един камион се опитваше да маневрира и препречи тесния път. Трябваше да спра. Отляво имаше кафене с тераса. На една маса седяха трима мъже и единият беше този. — Той посочи снимката на бюрото.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно. Същият човек.
— С още двама ли беше?
— Да.
— Познаваш ли ги?
— Единия по име. Другия само съм мяркал. Първият беше Боут.
Бил Брънтън ахна. Владимир Боут бе известен на всички в разузнавателните служби на Западния и Източния блок. Бивш майор от КГБ, той беше станал един от най-големите незаконни търговци на оръжие, продавач на смърт от първа величина.
Фактът, че даже не бе руснак, а наполовина таджик от Душанбе, свидетелстваше за неговите способности. Руснаците са най-големите расисти на света и в СССР гражданите от неруските републики бяха наричани „черные“, което не беше комплимент. Само белорусите и украинците бяха приемани за равни на етническите руснаци. Бе напълно необичайно един наполовина таджик да завърши престижния московски Военен институт по чужди езици, всъщност академия на КГБ, и да достигне чин майор.
Разпределиха го във Въздушнотранспортния полк на съветските ВВС, който снабдяваше с оръжие антизападните партизани и режими в Третия свят. Така Боут можеше да използва перфектния си португалски в анголската гражданска война. И си създаде широки контакти във военновъздушните сили.
Когато през 1991-ва СССР се разпадна, за няколко години се възцари хаос и военните командири разпродадоха подопечната им техника почти на безценица. Боут просто купи за жълти стотинки шестнайсетте самолета Ил 76 от собственото си поделение и се зае с чартърен и транспортен бизнес.
През 1992-ра той се завърна в родния си юг — афганистанската гражданска война бе започнала в съседство с Таджикистан и един от основните участници в нея беше таджикът генерал Достум. Единствената стока, която искаше дивакът Достум, бе оръжие и Боут му го осигуряваше.
През 1993-та той се появи в Остенд, Белгия, отправен пункт за Африка през бившата белгийска колония, постоянно разкъсваното от война Конго. Неговият източник на стока бе неизчерпаем — огромният оръжеен арсенал на някогашния СССР. Сред новите му клиенти бяха касапите от Руанда и Бурунди.
Това накрая разсърди дори белгийците и те го прогониха от Остенд, но през 1995-та майорът се появи в Южна Африка, за да снабдява с оръжие както партизаните от УНИТА в Ангола, така и техните врагове от правителството на МПЛА. Но след като Нелсън Мандела стана президент на ЮАР, положението се усложни и таджикът трябваше незабавно да напусне страната.
През 1998 г. той се появи в ОАЕ и се засели в Шарджа. Британците и американците предадоха досието му на емира и три седмици преди Бил Брънтън да разговаря с инспектор Бен Зайид, Боут за пореден път бе изхвърлен.