По пътя
- Автор: Керуак Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рада Шарланджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По пътя». Краткое содержание книги:
— Слушай, Дийн, я постой мирен за минутка и ми кажи защо кръстосваш тъй цялата страна.
Дийн само се изчерви и каза:
— Е, нали знаеш как става.
— Сал, а ти защо си тръгнал към Западния бряг?
— Само за няколко дни. И веднага се връщам за лекции.
— А какво е положението с Ед Дънкъл? Що за човек е той? В този момент Ед обезщетяваше Галатия в спалнята; не се забави много. Ние не знаехме какво да кажем на Бул за Ед Дънкъл. Като видя, че не знаем нищо за себе си, той извади три цигари марихуана и ни каза да не се стесняваме, да си вземем, вечерята скоро щяла да бъде готова.
— Нищо друго няма да ви отвори по-добър апетит. Веднъж след такава цигара ядох отвратителна кокошка в закусвалня и тя ми се стори като най-вкусния деликатес на света. Върнах се от Хюстън едва миналата седмица, ходих там, за да говорим с Дейл за нашия едрозърнест грах. Една сутрин, тъкмо си спях в някакъв мотел, когато най-неочаквано изхвърчах от леглото. Един проклет глупак застреля жена си в съседната стая. Всички се струпаха объркани, а типът просто се качи в колата си и се изгуби, само пусна на пода ловджийската си пушка — за шерифа. Пипнаха го едва в Хума, пиян-залян. Човек вече не е сигурен за живота си, ако кръстосва страната без оръжие. — Той отгърна сакото си и ни показа револвер. После отвори едно чекмедже и ни запозна с останалата част от своя арсенал. Едно време в Ню Йорк бе държат под леглото си картечница — Сега имам нещо по-добро, германска пушка с газови патрони, марка „Шайнтот“; вижте само колко е красива, жалко, че имам един патрон. Мога да гръмна стотина души с тази пушка и пак ще ми остане предостатъчно време да изчезна. Бедата е, че имам само един патрон.
— Дано не съм наблизо, когато я изпробваш — обади се от кухнята Джейн. — Откъде си сигурен, че патроните са газови?
Бул изсумтя: никога не обръщаше внимание на заядливите й забележки, но винаги ги чуваше. Не съм виждат по-странна връзка от тази между него и жена му: те си говореха до късно през нощта: Бул обичаше, щом вземе думата, да не я изпуска, нареждаше със скучния си монотонен глас; Джейн правеше опити да го прекъсне, но никога не сполучваше: на разсъмване той се уморяваше и едва тогава тя започваше да говори, а той я слушаше, като сумтеше и хъмкаше през нос. Тя обичаше мъжа си лудо, но някак отнесено; при тях нямаше преструвки и лигавене, само разговори и едно дълбоко приятелство, което никой от нас никога не би могъл да разбере. Онова, което отстрани изглеждаше като чудна неотзивчивост и студенина между тях, всъщност беше особен вид хумор, чрез който те си предаваха своите неуловими вибрации. Любовта е всичко; Джейн никога не се отдалечаваше на повече от десет фута от Бул и никога не пропускаше ни една от думите му, а той говореше много тихо.
Ние с Дийн се разкрещяхме, че искаме да прекараме грандиозна нощ в Ню Орлиънс и настояхме Бул да ни разведе из града. Той обаче ни охлади:
— Ню Орлиънс е ужасно скучен град. Правилникът забранява на белите да стъпват в негърските квартали. Баровете са непоносимо потискащи.
— Не може в целия град да няма поне един изряден бар — прекъснах го аз.