Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
— Ако стане нещо… тичай. Без да спираш.
— Не знам дали ще успея. Много ме боли.
Беше започнала да накуцва, превита леко над ранената си страна.
Парковата охрана се опитваше да въведе някакъв ред при портата, за да не се стигне до жертви. Двама пазачи обаче стояха встрани и изобщо не помагаха на колегите си. Млади мъж и жена. И двамата руси до бяло. Участниците в търга. Вардеха изхода, дегизирани с униформи на парковата охрана. Държаха ръце върху кобурите на кръста си.
Само за миг погледът на жената се засече с неговия.
И се плъзна нататък.
После се върна рязко.
Беше го познала.
Грей даде на заден, едва удържаше натиска на тълпата.
— Какво? — попита Фиона, когато я задърпа след себе си.
— Връщаме се. Трябва да намерим друг изход.
— Къде?
Грей свърна настрани, защото пробивът назад изглеждаше почти невъзможен. След миг се откъсна от множеството. Само шепа хора все още се блъскаха около тях.
Трябваше им по-добро прикритие.
Стигнаха до края на изоставения параден маршрут. Платформите бяха спрели, светлинките им още примигваха, но без музикален съпровод. Изглежда, паниката беше обхванала и хората, които ги управляваха, и те си бяха плюли на петите. Дори служителите от охраната се бяха изтеглили към портата.
Грей зърна отворената врата на кабината на една от платформите и подвикна:
— Насам.
Измъкна Фиона от тълпата и хукна към платформата. Над кабината се издигаше великанска ярко осветена патица с несъразмерно голяма глава. Грей се сети кого изобразява марионетката. Грозното патенце от едноименната приказка на Ханс Кристиан Андерсен.
Хукнаха под едно от разперените крила, грейнало от примигващи жълти светлинки. Грей помогна на Фиона да се мушне в кабината. Очакваше всеки момент да го прострелят в гръб. Качи се след нея и затвори вратата.
Погледна през предното стъкло и видя, че с право е бил предпазлив.
От тълпата се отдели облечена в черно фигура. Убиецът на Грете. Дори не си правеше труда да прикрива автомата си — цялата охрана се беше събрала при портата. Движеше се по края на изтеглящата се тълпа и оглеждаше езерото и парадната колона.
Грей натисна Фиона надолу и също се приведе.
Убиецът мина на метри от тях и продължи покрай изоставените платформи.
— Но косъм беше — прошепна Фиона. — Трябва да…
— Шшш. — Грей притисна пръст до устните й — и без да иска, закачи с лакът някакво лостче. Нещо в таблото изтрака.
Ох, мамка му…
Високоговорителите, скрити в марионетката над тях, се включиха.
— ПА-ПА-ПА… ПА-ПА-ПА…
Грозното патенце се беше събудило.
Твърде шумно при това.
Грей се изправи. На трийсет метра от тях убиецът се обърна.
Вече нямаше как да се скрият.
Внезапно двигателят на платформата заръмжа. Грей извърна поглед и видя, че Фиона също се е изправила и държи скоростния лост.
— Ключът не беше изваден — каза тя и включи на скорост. Платформата се сурна напред и напусна колоната.
— Фиона, дай на мен…
— Последния път ти кара. И виж докъде стигнахме. — Насочи се право към стрелеца с автомата. — Освен това имам да си връщам на това копеле.
Значи и тя го беше познала. Човекът, убил баба й. Докато онзи вдигне автомата, тя вече беше минала на втора. Носеше се към него, сляпа сякаш за опасността.
Грей огледа трескаво кабината за нещо, с което да й помогне.
Толкова много лостове…
Убиецът стреля.
Грей примижа, но Фиона вече беше извъртяла волана. Единият ъгъл на предното стъкло се напука като паяжина — куршумът беше минал далеч от целта. Фиона завъртя волана обратно, опитваше се да прегази стрелеца.
Завоят се оказа твърде остър и платформата, с висок център на тежестта, се изправи на две гуми.
— Дръж се! — изпищя Фиона.
Платформата се срина на четири гуми, но краткото залитане даде на убиеца време да хукне вляво. Беше дяволски бърз и вече насочваше автомата си с намерение да стреля от упор през страничния прозорец, когато платформата мине край него.
А нямаше време за друга маневра.
Грей погледна към редицата лостове и стисна най-левия. Той трябваше да е. Дръпна го. Машинарията в корема на Грозното патенце пристърга. Лявото му крило, вдигнато досега, се спусна надолу. Удари стрелеца във врата, странично, и му строши прешлените. Повдигна го и го захвърли настрани.
— Към портите! — извика Грей на Фиона.
Грозното патенце неочаквано се беше превърнало в хищна птица.
— ПА-ПА-ПА… ПА-ПА-ПА…
Силното квакане на платформата им разчисти пътека сред тълпата. Хората се пръскаха настрани. Тълпата изблъска служителите от охраната. Дори и дегизираните. Служебният вход до централната порта, отворен, за да поеме част от излизащото множество, се оказа открит.