Синдикатът на престъпниците
- Автор: Марсилли Жан, Шарлие Жан-Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Владимиров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синдикатът на престъпниците». Краткое содержание книги:
Още в 15 часа големите радиостанции разгласиха новината за смъртта на Маранзано. Това автоматично доведе до предвидена от Лучиано голяма чистка в цялата страна. Клането започна в късния следобед на 10 септември, за да завърши призори на 11. То остана известно в аналите на престъпността под името „Нощта на сицилианската вечерня“.
Човекът, който отговаряше за тази кървава разправа, беше не някой друг, а Бухалтер, подпомаган от екипите на Сийгъл и Анастасия. Джек Елист, Питсбърг Фил, Хепи Майон изиграха също важна роля и, разбира се, картечните пистолети „Томпсън“. Заслужаващи доверие свидетели смятат, че през онази нощ 40 мустакати дедици загубиха правото си на пенсия, защото не успяха да тръгнат в крак с времето си и защото не искаха да разберат, че расизмът се беше превърнал в един много лош недостатък.
Обективността изисква да отбележим, че Лъки Лучиано е отричал винаги съществуването на онази нощ. Вероятно я е смятал за прекалено черна. В „Завещанието“ си той обяснява:
„Много хора бяха премахнати, преди Маранзано да бъде пречукан, и това беше част от плана. Но всички врели-некипели, написани от журналистите за «Нощта на сицилианската вечерня», в по-голямата си част бяха измислени. Всеки път, когато някой напишеше за този ден, списъкът на хората, които уж са били убити, се удължава. В последната преценка, която четох, се говореше за петдесетина жертви. Но най-смешното е това, че никой не може да каже имената на хората, които бяха ликвидирани през нощта след убийството на Маранзано. Лично аз не знам нито един значителен човек от организацията на Маранзано, било в Ню Йорк или Чикаго, Детройт или Кливлънд, или където и да било, който да е бил убит, за да освободи мястото. Това не беше необходимо чисто и просто, защото всичко, което трябваше да направим, беше да им кажем истината — че Маранзано трябваше да бъде премахнат, за да бъде спряно най-сетне клането. Че всичко е свършило.“
Но, изглежда, най-добрият начин да бъде спряно клането беше това да стане според правилата на играта, което и направи Лъки. Той отказа да поеме отговорността, отричаше реалността на фактите, потвърдени от полицейските власти, докато всичко доказва, че той е искал да разчисти терена, ликвидирайки последните упорити сицилианци, привърженици на отживели методи, противоречащи на върховните интереси на синдиката.
Две години по-късно в Германия Адолф Хитлер ще постъпи по същия начин през нощта на 30 срещу 31 юни 1934 г., хвърляйки преданите си хора от СС-Лейбстандарт, от тотенкопфбандите и от зондеркомандите срещу Рьом и СА. Това ще бъде „Нощта на дългите ножове“.
„Нощта на сицилианската вечерня“ е факт, такова е мнението и на Ралф Салерно — следовател в нюйоркската полиция, и на Ал Скоти — следовател в Бюрото за борба срещу гангстеризма, с които ние разговаряхме дълго. Те потвърдиха:
„За една нощ те убиха 40 човека! Това беше нещо като държавен преврат! По този начин младите вълци си присвоиха контрола върху организацията. За да направи това, Лучиано бе подпомогнат от главатаря на една прословута банда — Лепке Бухалтер, който владееше незаконно конфекцията, и който ръководи отлично премахването на всички стари шефове, дошли някога от Италия. Нарекоха това «Сицилианска вечерня», защото само за една нощ из цялата страна бяха убити 40 човека…“
В защитната си реч prodomo Лъки Лучиано претендираше, че никой не би могъл да съобщи имената на убитите през нощта след убийството на Маранзано. С риск да го накараме да се обърне в гроба, в случай че той почива там в покой, което е малко вероятно, ние няма да съставяме този списък, който и без това не представлява голям интерес, но ще му дадем име, и то не какво да е.
В нощта след убийството на Маранзано умря един човек. Човек, за когото не е говорено. Собственикът на ресторант „Нуова вила Тамаро“ в Кони Айлънд, някой си Джерардо Скарпато, който бе убит с два 38-калиброви куршума в очите. Вероятно бе видял много в деня на убийството на Джо Боса в своето заведение. Той наистина щеше да направи по-добре, ако беше отишъл за риба… както беше заявил, че ще направи!
Той бе несъмнено жертва на „Нощта на сицилианската вечерня“ и можем също да го смятаме за последната жертва на Кастеламарската война, в която паднаха около 200 убити, докато полицаите си потриваха ръцете, броейки изстрелите и доларите, получени, за да не виждат нищо, за да не чуват нищо. Тяхната работа си вървеше сама благодарение на разрушителния семеен дух на последните мустакати дедици.