Диво сърце

А сега й беше сърдит. Яростта му избухна почти веднага след като спряха. Чандос я свали от седлото и блузата й зейна отворена. Вероятно това събуди желанието му. Или пък схватката с ония мъже — тази нощ той не само беше убил, но и самият беше на косъм от смъртта. Сега сякаш имаше нужда да се убеди, че животът продължава, а какво по-силно доказателство за това от нейното женствено и изкусително тяло.

Къртни беше обезоръжена. Нямаше намерение да го отблъсква. Но не беше изплашена. Завладя я някаква трепетна възбуда и тя изцяло се отдаде на това чувство. Щом Чандос имаше нужда да изяви мъжкото си превъзходство по този начин, тя с радост щеше да му позволи да го направи. А и в края на краищата самата Къртни имаше нужда да освободи мислите си от преживените страхове, а не можеше да се сети за по-добър начин. Някъде дълбоко в нея се таеше успокоителната мисъл, че той едва ли и е толкова сърдит, щом иска да прави любов с нея.

Чандос я положи на земята и прегръщайки го, тя го привлече към себе си. Усети тревата и дребните камъчета през дрехите си, но не им обърна внимание. Устните му се насочиха към гърдите й и той жадно засмука зърната им.

В гърлото й започнаха да напират стонове на удоволствие. Чандос изпъшка и подложи ръцете си отдолу, като я притисна още по-силно към себе си. Коремът му се търкаше о слабините й, при което цялото й тяло се възпламени.

Беше луда по него. Не можеше да намери по-точни думи за това, което изпитваше. Тя хапеше и го драскаше, притискаше тялото си в неговото. С рязко движение той вдигна полата и фустата й нагоре. От това „леглото й“ не стана по-удобно, но не я беше грижа. Очите й, притворени в наслада, срещнаха страстния му поглед, когато той коленичи между краката й и разкопча колана си. Даже и в тъмното този поглед караше дъха й да спре. Не можеше да се сдържа повече и щом той се съблече, го придърпа към себе си.

Веднага проникна в нея. С жадно ръмжене се заблъска лудо навътре и от гърдите й се отрони стенание. Тя шумно въздъхна, когато той се отдръпна за миг, а след това я прониза още по-дълбоко. Отвръщаше пламенно на страстта му, ликувайки от сливането на телата им, докато стигна до момента на върховна, опустошителна наслада. Той удължи екстаза й още малко, продължавайки да навлиза все така дълбоко и бързо в нея, докато най-накрая тя усети вътре в себе си топлината на бликащото му удовлетворение.

Къртни лежеше отпусната под него и тялото й започваше вече болезнено да усеща тежестта му. Но за нищо на света не би го помръднала от себе си. Сърцето й лудо препускаше и все още не можеше да успокои дишането си. В главата й пробягваха най-различни мисли и образи, когато в един миг съвсем ясно осъзна, че се беше държала не по-малко дивашки от Чандос!

Той се размърда. Устните му докоснаха шията й и той се надигна. Приседна до нея и я погледна.