Текила и синьо алиби

— Ай, и твоето сърце ще разбие, чика.

— Делия, не съм ти разбил сърцето.

Тя притисна с ръка пищната си гръд.

— Дадох ти всичко.

— Даде ми плодова пита с манго. Какъв е този театър сега?

— Стив, защо не отидеш да се поразходиш и не ни оставиш да си поговорим по женски? — предложи Виктория.

— Делия, бъди честна — настоя Стив. — Просто се забавлявахме. Никога не сме си казвали, че се обичаме дори.

— Когато ти правех буйабес22, това не беше ли любов? — очите на Делия искряха.

— Правиш буйабес за осем души.

— Не и с домашно приготвени кротони.

— Добре — намеси се Виктория. — Да се разберем за нещо: Стив е безчувствен кретен.

— Не, не съм.

— Виж се само — каза Делия с отвращение. — Лижеш задници! Вършиш мръсната работа на Грифин. И съдебните заседатели ли ще излъжеш така, както излъга мен?

— Никога не съм те лъгал — отвърна Стив. — Нито веднъж.

— Каза, че цял живот си можел да ядеш моите пържоли на скара.

— Мога, пържолите ти са страхотни. Ситно нарязаното лукче отгоре… никога не съм опитвал подобно нещо.

— Тогава защо ме заряза?

— Пътят беше дълъг. Тръгнахме в различни посоки — присви рамене, сякаш търсеше какво да добави. — Започнах да ям суши.

— Копеле!

Виктория искаше да отклони разговора от кухнята на Делия, а също и от спалнята й — по възможност.

— Госпожице Бустаманте, вие сте потенциален свидетел по дело за убийство и наистина трябва да разберем какво знаете.

Един пеликан кацна на кея и се втренчи към тях над торбата под клюна си.

— Знам само, че вашият човек е убил с харпун онзи мъж от Вашингтон — изстреля Делия в отговор.

— Сериозно? — отвърна Стив. — Знаеш ли какво би казал на това един добър адвокат?

Делия се разсмя, без да се усмихне.

— Ти откъде би могъл да знаеш?

— Един добър адвокат би казал, че ти си имала много по-основателна причина да убиеш Бен Стъбс, отколкото Грифин. Сложи си го в буйабеса.

— Стив, млъкни — заповяда Виктория. Явно болкоуспокоителните бяха престанали да действат.

— Ако аз бях тръгнала да убивам някого, щеше да е Грифин, а не онзи мухльо от правителството — отвърна Делия. — Грифин иска да унищожи рифа и да замърси крайбрежието. Казиното му ще краде парите, с които преживяват отрудените хора.

— Напълно легално е. Грифин си е бил извадил разрешения и лицензи.

— Лиценз да краде!

— Била си на яхтата на Грифин, преди да отплава от кея онзи ден — настоя Виктория.

— Гости ме с евтино шампанско и подгизнали ордьоври. После се опита да ме подкупи с работа в хотела си. Сто хиляди на година, без да си мръдна пръста, стига да си мълча. Казах на Грифин какво може да направи с работата си и слязох от яхтата.

— Къде отиде?

— Питаш дали имам алиби? — лукаво се усмихна Делия. — Любовникът ми ме чакаше у дома. Доставяхме си взаимно удоволствие през целия ден. Посред нощ изядохме петдесет стриди и изпихме две кани със сангрия, после се любихме до зазоряване.

— Явно няма предвид мен — обърна се Стив към Виктория, — така че ще трябва да разпитаме и него.