Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
Съдията погледна бащински момичето.
— Мис… извинете… мисис Бърмингам, надявам се разбирате, че съм длъжен да се уверя, че няма някаква измама.
Чаровната усмивка, която озари лицето й, помогна да спечели благоразположението му.
— Разбирам, ваше благородие. Но трябва да призная, че съм малко объркана, тъй като не виждам никакво основание в претенциите на мистър Уинтръп…
Алистър се опита да възрази, но Блейкли вдигна високо ръка и го накара да замълчи.
— Той твърди, че е ваш настойник.
— По-скоро ще загина с такъв настойник като него — изсумтя Сарина. — Всъщност той ме изхвърли от дома на лейди Уинтръп без пукната пара и само с дрехите, който бяха на гърба ми. Едва не премръзнах до смърт, а сега е тук и твърди, че ми желае доброто. Това е истински фарс.
— Но той представи документ, подписан от леля му, с който покойната госпожа го посочва за ваш настойник — уведоми я Блейкли, като я погледна проницателно в очите.
— Има ли разлика между фарс и измама, ваше благородие? — посрещна спокойно погледа му тя.
Алистър изсумтя и пристъпи заплашително напред, сякаш щеше да стовари ръката си върху нея, но Бо бързо застана пред него и погледна с насмешка хилавия мъж пред себе си.
— Ако желаете, можем да разрешим спора, след като уважаваният съдия напусне кораба ми — предупреди го Бо. — Ако сте настроен така, разполагам с юмруци, дори пистолети, ако желаете.
— Не, не, оставете това — прекъсна го Блейкли.
— Момичето лъже, ваше благородие — настоя Алистър. — Тя е готова да отплава с това корито, въпреки че той сигурно ще я зареже веднага щом пристигнат в Америка.
— Съпругата ви отправи сериозни обвинения към този господин — обърна се съдията към Бо.
— Нима са по-сериозни от усилията на мистър Уинтръп да обяви брака ни за незаконен? Кажете ми, ваше благородие, как би постъпил един баща в такъв случай? Ако имате дъщеря, може би ще можете да ме посъветвате?
— Имам три, капитане. Всъщност, най-малката е колкото вашата съпруга.
— Кажете ми тогава каква ще е реакцията ви, ако тя бъде венчана от свещеник пред цял екипаж на кораб, прекара нощта със съпруга си и на следващия ден някой се опита да твърди, че бракът й е незаконен?
Блейкли вдигна отново ръка, за да възпре протестите на Алистър. След това се изкашля и леко се изчерви, като зададе въпроса си:
— Ще трябва да се убедя, че наистина всичко е както трябва. — За момент съдията се поколеба, след което се обърна към Сарина: — Извинете, мисис Бърмингам, но все пак трябва да ви попитам. Бяхте ли заедно с мистър Бърмингам през изминалата нощ?
Палубата притихна в очакване на нейния отговор. Тя усети как всички погледи се впериха изпитателно в нея. Бо я беше предупредил, но въпросът все пак й се стори много притесняващ. В крайна сметка обаче щеше да каже на съдията истината, макар и да се имаше опасност да се изчерви.
— Да, ваше благородие. — След което за по-сигурно добави: — В едно и също легло.
Това бе повече от достатъчно за съдията. Лицето му бе не по-малко червено от това на Сарина, когато се обърна към Бо:
— Извинете за безпокойството, мистър Бърмингам. — След това той бавно постави цилиндъра на главата си и добави: — Приятно пътуване към дома.
Алистър изгледа невярващо съдията, докато той се отправяше към подвижния мостик.
— Не искате да кажете… не можете… не трябва да позволявате на този мерзавец да се измъкне така!
Съдия Блейкли се спря на мостика и леко се извърна назад, за да види Алистър.
— Мистър и мисис Бърмингам предоставиха всички необходими доказателства, за да счета брака им за напълно законен. И вие, господине, едва ли ще намерите някой съдия в цяла Англия, който да приеме противното. Най-малкото ще е признак на неуважение. Смятам, че просто трябва да приемете фактите, Уинтръп.
— Ах, ти, слузесто нищожество! — изкрещя Алистър към него. — Трябва да ти отнемат правата!
Като отблъсна с гневен замах ръката на Ръд, който се опитваше да го успокои, Алистър се обърна към Бо:
— А колкото до теб, копеле! Може да се чувстваш като надут пуяк сега, но уверявам те, тази пародия няма да ти се размине току-така…
Очите на Бо засвяткаха заплашително и той погледна изпитателно Алистър.
— Как ме нарече?
Като не осъзна опасността, на която сам се излага, Алистър размаха юмрук пред лицето на капитана и изкрещя:
— Мръсно копеле! Лъжлив кучи син, който…
С три големи крачки Бо се озова до мъжа и го сграбчи с една ръка за яката, а с другата за панталона. Алистър закрещя смаян, като напразно се опитваше да стъпи на палубата, тъй като бе вдигнат високо във въздуха. Капитанът се доближи до парапета и със силен замах запрати тялото зад борда. Алистър размаха безпомощно ръце, като търсеше нещо, за което да се залови, но, уви, не намери нищо. Шумният плясък, с който падна във водата, накара екипажа да избухне в смях. Но Бо все още не бе свършил. Той се покачи на парапета в цял ръст с ръце на кръста и изкрещя към Алистър, който беше вече изплувал на повърхността: