За Япония — като за Япония
- Автор: Семов Марко
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За Япония — като за Япония». Краткое содержание книги:
Колко поразии е извършило това самодоволство по нашите евпейски земи, колко в нашата мила България?
Що война сме водили в Европа срещу някои стари болести на човечеството като подлостта, кариеризма, завистта, бедността, глупостта, грубиянството, алкохолизма… И все с първото чувство, че те пречат на човечеството да върви напред. Тия болести обаче, колкото и да са лоши, колко и да са от най-лошите, и от тях има по-лоши. По-лошо от тях е самодоволството. Всеки от гореспоменатите пороци предизвиква често обратни чувства и поведение, които тикат напред, които развиват мислене, съобразяване, решения. Самодоволството е най-страшното човешко качество, то нищо че развива, то нищо не провокира. То убива, то спира, то държи на едно място, то удушава движението.
А ние колко обичаме да се отпускаме на това, което сме постигнали, като на дюшек в морето по време на ваканция. Пълно, убийствено безметежие, пълен застой на духа и тялото.
В колко доклади по наши събрания, в колко слова, в колко книги или статии първото задължително нещо е да изразим задоволство от постигнатото. Не дай боже да го отминеш, не дай боже да не му отделиш дължимото. И толкова взехме да му даваме дължимото на това самодоволство, толкова да се любуваме на това което сме направили, че то изтиква понякога доста нахално онова, за което сме се събрали да осмисляме…
Та го гледам сега този сериозен човек Хага сан. Хага сан не е никакво изключение. Той е умен и добър японец, който най-добросъвестно ми намира място в метрото, където да седна. Ами, ще сядам! Стоя прав и оглеждам Япония в метро. И аз — нея, и тя — мене. Метрото е чисто и бързо. Каруците пристигат точно навреме, водени от своя електронен началник. Така се и командуват — пак от него. Няма минута, няма две, няма и секунда избързване и изоставане. Спира и тръгва без опашки, без бутаници, без рискове. Казвам на Хага сан, че такова хубаво метро е само московското, даже казвам:
— Хага сан, ти няма да се докачиш на национализъм, тяхното метро е по-красиво. Вашето, японското, разбира се, нареждам веднага на второ място…
Похвалил съм все пак Япония — Хага сан благодари, и що се касае до московското, той не е ходил в Москва и ми повтаря, че там много му се ходи… Сменяваме станцията. Качваме се в друга каруца, която съвършено прилича на първата. И тъй като японците са, общо взето еднакво облечени, и тъй като за нас — европейците, те си приличат като всички азиатци, както и ние си приличаме в техните очи — имам чувството, че въобще не сме сменяли метрото. Пак е толкова празно или толкова пълно, пак същите хора с книга, с вестник или с поглед, който уж гледа навън, пък ние тримата стърчим прави — по-високи от всичките тия наши спътници. Хага сан е направо исполин. Вероятно той е един от най-едрите мъже на Япония. Около него минават бързи и остри като бръсначи погледи, навярно мнозина го и познават. Гледали са го години наред по телевизията. Но не се издават. Това да не са ти европейци или латиноамериканци — да видят Кройф или Пеле в трамвая или в метрото и да хукнат след него за автограф, или да го задушат в прегръдките си…
Не зная, не разбрах как в подобни случаи изразяват японците възхищението си от голямото име на нещо, което не е колектив, а отделна личност. Мисля, че и тук едва ли правят изключение — успехът на личността е преди всичко успех на колектива.
Често нас, хората от страните зад железцата завеса, ни обвиняват отляво и отдясно, че сме манипулирани от своята пропаганда и с пълно право разбира се. Ако в точния смисъл трябва да употребяваме това понятие обаче, човек трябва да отиде в Япония, за да види манипулиран човек — обработен, ошлайфан и пригласен така, че да бъде само една част от колективен механизъм и нищо повече. При това такава част, която да може всеки миг да бъде подменена с друга равностойна на нея.
По този начин японците обаче много са постигнали. Амбициите на отделния японец да стане нещо по-различно от другите са станали благородни в добрия смисъл на думата, поради което са се освободили от злобата и омразата към другите, от кариеризма, ходатайствата и връзките и най-вече — от добре познатото у нас зло — завистта.