Град от кости
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислав Пенчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
Междувременно разследването става абсолютно неконтролируемо. Един от заподозрените изчезва, застрелян е полицай — и случаят влудява Лос Анджелис!
За Бош подобна тактика изглеждаше гротескна, но през годините беше виждал да се допускат не по-малко гротескни нередности, само и само на хората да се представи един предварително изготвен образ на управлението.
— Чакай малко. — Бош едва се сдържа да не го наругае. — Ако се опитваш да ми кажеш, че лъжа за Стоукс и Джулия — искам да кажа полицай Брашър, — за да отмъкна свидетел за разследването си, тогава, с цялото дължимо уважение, ще ти кажа, че си се побъркал.
— Детектив Бош, просто разсъждавам над всички възможности. Такава ми е работата.
— Можеш да си я вършиш и без мен. — Бош се изправи и отиде до вратата.
— Къде отиваш?
— Приключих тук.
Бош погледна към непрозрачното стъкло на стената, после погледна към Гилмор.
— Имам една новина за теб, лейтенант. Теорията ни нищо не струва. Стоукс няма абсолютно никакво значение за моето разследване. Нула. Джулия беше простреляна за нищо.
— Но не го знаеше преди да го доведеш тук, нали?
Бош бавно поклати глава.
— Приятен ден, лейтенант.
И тръгна да излиза — и едва не връхлетя върху Ървинг, който бе в коридора пред вратата на стаята.
— Влезте за минута, детектив — каза Ървинг спокойно. — Ако обичате.
Бош се върна в стаята, последван от Ървинг.
— Лейтенант, оставете ни сами — каза заместник-шефът. — Искам и всички, които са в наблюдателната зала, да излязат оттам.
— Да, сър — каза Гилмор и излезе.
— Сядай — нареди Ървинг на Бош.
Бош се върна на стола си срещу огледалната стена, а Ървинг остана прав. След малко започна да се разхожда пред стъклото и Бош трябваше да следи два образа едновременно.
— Ще обявим случая като неволно прострелване — продължи Ървинг, без да гледа Бош. — Полицай Брашър е заловила заподозрения и е произвела неволен изстрел, прибирайки оръжието си в кобура.
— Това ли каза тя?
— Доколкото ми е известно, тя е говорила само с теб, а ти твърдиш, че не е ставало дума конкретно за стрелбата.
Бош кимна.
— Значи толкова?
— Не виждам причина да се продължава повече.
— Ако не можем да бъдем честни със себе си, как бихме могли някога да кажем истината на хората от улицата?
— Не възнамерявам да водя философски спор с теб. Решението е взето.
— От вас.
— Да, от мен.
— Ами Стоукс?
— В ръцете на прокурора е. Може да бъде обвинен за извършване на убийство, при условията на рецидив. Стрелбата е следствие изключително на опита му за бягство. Легалната формулировка ще се доуточни. Ако се установи, че вече е бил заловен, когато е бил произведен фаталният изстрел, вероятно би могъл да…
— Чакайте! — Бош скочи от стола. — Убийство? Фатален изстрел ли казахте?
Ървинг се обърна към него.
— Лейтенант Гилмор не ти ли каза?
Бош се строполи в стола, опря лакти на масата и закри лицето си с ръце.
— Куршумът е ударил раменната кост и очевидно е рикоширал вътре в тялото й. Излязъл е през гръдната кост, засягайки сърцето. Починала е преди да стигне до болницата.
Бош наведе глава. Почувства, че му се вие свят. Опита се да диша дълбоко, докато пристъпът отмине. Гласът на Ървинг доплува отнякъде, прониквайки в мрачната бездна на съзнанието му:
— Детектив, в това управление има няколко души, наричани „магнити за лайна“. Сигурен съм, че сте чували тези думи. Изразът не е точно по моя вкус, но смисълът е верен — неприятности се случват главно на този определен кръг хора. Многократно. И винаги на тях.
Бош зачака последния удар.
— За съжаление, детектив Бош, вие сте един от тези хора.
Бош несъзнателно кимна. Мислеше за момента, когато санитарят бе поставил кислородната маска на лицето на Джулия.
Не им позволявай…
Какво искаше да каже? Не им позволявай какво? В главата му се зараждаше идея какво е недоизказаното. Гласът на Ървинг още веднъж се намеси в мислите му:
— Проявявах огромно търпение към вас години наред. Но стигнах предела на търпението си. Както и цялото управление. Искам да започнете да мислите за пенсиониране. Скоро, детектив. Скоро.
Бош не отвърна нищо. Главата му остана наведена. След секунди чу отварянето и затварянето на вратата.
33.
Джулия Брашър беше погребана в късната сутрин на следващия ден в Холивуд Мемориъл Парк. Понеже беше загинала при изпълнение на служебния си дълг, церемонията беше официална — с мотоциклетен кортеж, почетна стража и салют от двайсет и един изстрела. Петте хеликоптера на управлението — цялата му въздушна сила — кръжаха над гробищата във формация „загинал служител“.