Магизточник
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магизточник». Краткое содержание книги:
Появата му е достатъчна да тласне Света на Диска, който — естествено — е плосък и се носи в пространството върху корубата на огромна костенурка, към безмилостна тавматургична война.1
На пътя му се е изпречил единствено Ринсуинд, най-некадърният магьосник, който иска да спаси света или поне онази негова част, където се намира самият той.
Нови герои се включват в приключението — Конина, варварката — фризьорка, Найджъл Разрушителя (чиято майка и до ден-днешен го кара да носи вълнено бельо) и може би първото юпи сред духовете, според което в маслените лампи има голям неразработен потенциал.
Този път приключението се пренася на изток или към главината, или накъдето си ще. И не само преписва на воля от Омар Хаям, от „Похитителите на изчезналия Кивот“, от „Хиляда и една нощ“ и сладникавите филмчета по тях, но ги пренаписва, без да му трепне ръката.
Ринсуинд изпълзя в пушилката и с треперещ показалец проследи издълбаните в камъка букви.
— „Хайде, де, смейте се сега.“
Седна на пода изнемощял.
— Такъв си беше дядо — щастливо повтори Креозот, — винаги готов да…
Долови погледа на Конина, който по възпираща сила превъзхождаше боздуган, и мъдро си затвори устата.
Найджъл се появи с кашлица от облаците прах.
— Ей, какво стана? Някой пострада ли? Това не се случи, когато аз минах.
Ринсуинд се подвоуми какво да отговори, но се задоволи само с „брей“.
В заровената надълбоко зала се процеждаше светлинка през зарешетени прозорчета под тавана. И нямаше изход, ако човек не си пробиеше път през няколкостотин тона камък, запушили тунела. Иначе казано (както предпочете да си мисли и Ринсуинд), изпаднаха в безизходица. От това малко му олекна.
Поне нямаше как да не разпознаят вълшебното килимче — лежеше навито на каменна поставка насред залата. До него бяха оставени изящна маслена лампа и… Ринсуинд се взря внимателно… малък златен пръстен. Той изпухтя. Бледият октаринов ореол издаваше, че и трите предмета са магически.
Конина разстла килима и по пода се посипаха дреболии — бронзова херинга, дървено ухо, няколко едри квадратни пайети и оловна кутия със сапунен мехур вътре.
— Що за щуротия?! — сепна се Найджъл.
— Е, преди да се нахвърлят да гризкат килима, сигурно са били молци — предположи Ринсуинд.
— Я виж ти…
— Май не ви е ясно, хора — поучително започна Ринсуинд. — Представяте си, че магията е нещо, което вземате и използвате, все едно е…
— Маруля ли? — сети се Найджъл.
— Бутилка вино? — предложи серифът.
— Горе-долу в този дух — умърлуши се Ринсуинд, но продължи упорито: — Всъщност магията е…
— Не е маруля ли?
— По-голяма бутилка вино? — обнадежди се Креозот.
— Магията си служи с хората — побърза да ги прекъсне Ринсуинд. — Влияе ти колкото и ти на нея, нещо подобно. Не може да подхвърляш насам-натам магически вещи, без да те засегнат по някакъв начин. Исках да ви предупредя.
— Като бутилка вино… — заинати се Креозот.
— … която изпива пияча — довърши Ринсуинд. — Затова оставете на мира лампата и пръстена, по дяволите. И изобщо недейте да ги търкате.
— Дядо ми е натрупал семейното богатство с тях — натъжено се впусна в спомени серифът. — Неговият зъл чичо го затворил в една пещера, представяте ли си? Трябвало да се оправя с каквото имал подръка. От всички богатства на света му се паднали някакво си вълшебно килимче, вълшебна лампа, вълшебен пръстен и пещера, претъпкана с грижливо подбрани скъпоценности.
— Тежкият път към преуспяването, а? — поклати глава Ринсуинд.
Конина приглади килима и се видяха сложно изобразени златни дракони на син фон. Картината беше някак усукана, драконите имаха дълги бради, уши и криле и сякаш застиваха в движение, уловени в преход от едно състояние към друго. Гледката подтикваше към извода, че тъкачният стан е имал доста повече измерения от обичайните три. Най-лошото беше обаче, че при по-дълго взиране драконите ставаха сини на златен фон, а в съзнанието на наблюдателя се прокрадваше ужасното подозрение, че опита ли се да види двата вида дракони едновременно, мозъкът му ще изтече през ушите.
Ринсуинд откъсна поглед от килима с немалко усилия. Помогна му поредният далечен взрив, разклатил стените.
— И как се работи с това? — обърна се към Креозот, който вдигна рамене.
— Никога не съм летял с него. Сигурно трябва да казваш „нагоре“ и „надолу“.
— А може ли и „прелети през стената“? — заяде се Ринсуинд.
Всички се вторачиха във високите, мрачни и най-вече непроходими стени на залата.
— Защо не опитаме да седнем на него и да му кажем „полети“? — предложи Найджъл. — После, преди да се ударим в тавана, ще му кажем… ами „спри“. — Обмисли идеята си и смотолеви: — Ако думата му действа…
— Или „падни“ — включи се Ринсуинд, — „спусни се“, „надолу“, „сгромолясай се“…
— „Пикирай“ — намръщена допълни речника Конина.
— Разбира се — оживи се Найджъл, — наоколо се вихри сурова магия, защо не се опиташ да използваш мъничко от нея?
— А-а… — отрони Ринсуинд. — Да, но…
— На шапката ти пише „Магесник“ — напомни Креозот.
— Всеки може да пише по шапката си — сряза го Конина. — Не е разумно да вярваш на всичко, което четеш.
— Почакайте само минутка! — разгорещи се Ринсуинд.
Почакаха минутка.
Почакаха и още седемнадесет секунди.
— Вижте какво, по-трудно е, отколкото изглежда — смънка Ринсуинд.
— Какво ви разправях? — натърти Конина. — Хайде по-добре да изчовъркаме хоросана с нокти.