Скрито-покрито
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скрито-покрито». Краткое содержание книги:
Пред очите му просветна. Оставаше да провери как Стърджис ще приеме информацията. Хората по света се разделят на две групи: едните безрезервно ще повярват, ако изневиделица го осведомиш, че възнамеряваш да сковеш няколко къщички за зайци, другите ще те изгледат с подозрение. Ако се съди по изражението му, Стърджис принадлежеше към първата и далеч по-симпатична група. Имаше вид на човек, който приема всичко за чиста монета.
— Знаеш ли какво, приятелю? — подхвана Соупи.
— Не, сър.
— Дъщеря ми ме помоли да й скова колибка за зайци.
— Така ли, сър?
Господин Молой си отдъхна. Стърджис не го гледаше с подозрение. Напротив, бе обзет от въодушевление, както често реагират изкуфелите старци, заговори ли се за работа. Приличаше на иконом, който току-що е получил хубави вести от родния дом.
— Случайно да разполагаш със сандък и с брадва? — продължи окураженият Соупи.
— Да, сър.
— Ами че донеси ги.
— Веднага, сър.
Старецът се шмугна обратно в мишата си дупка, а докато чакаше, Томас Молой огледа вратата на килера. Не беше солидна и смелият човек би я разбил с един-едничък добре премерен удар. Той самодоволно се усмихна. По принцип бе мислител и философ, но станеше ли напечено, бе способен на енергични действия. Дочу се думкане и Стърджис отново цъфна иззад завесата от зелено сукно. Носеше сандък и брадва и досущ приличаше на Ной, който товари със запаси прословутия си ковчег.
— Заповядайте, сър.
— Благодаря.
— И аз като малък имах заекове — сподели икономът. — Най-много обичах тях и белите мишки. Бога ми, така си е. И тиртоните в аквариума.
Усмихна се до уши и се облегна на стената, а Соупи с безпокойство установи, че последният жив човек от викторианската епоха възнамерява да си устроят приятна сбирка пред килера.
Обзе го бездънно отчаяние. Едва сега осъзна, че неволно е попаднал в плен на досадник, жадуващ да изкаже мислите, които двайсет години е таил в главата си. От устата на иконома заизхвърчаха думи като подплашени прилепи от хамбар. Разказваше за зайци, които е познавал през буйната си младост, за маниерите и обичаите им и по колко броя марули са изяждали дневно. Лекцията му със сигурност би завладяла човек, който се интересува от зайци, но го мързи да направи справка в енциклопедията. У Соупи обаче предизвика трескава възбуда, граничеща с лудост. Дойде му на ум, че брадвата може да се използва и за друга цел, освен за измайсторяване на заешки колибки. Англия бе на ръба да остане с един иконом по-малко.
Сега Стърджис разправяше надълго и нашироко любопитна случка от младостта си, но дори Соупи да я слушаше с интерес, пак нямаше да й отдаде дължимото. Историята беше за един познат на иконома, който отглеждал зайци, и беше почти неразбираема както поради обичая на Стърджис да казва вместо зайци „заекови“, така и поради факта, че по странно съвпадение фамилното име на въпросния познат бе Заеков.
Изглежда, този Заеков много обичал заековите и дори ги пускал в леглото си. Накрая съпругата му се ядосала и ги удавила в езерото, а Заеков, който държал на заековите повече отколкото на съпругата си, не й простил до края на живота си.
Стърджис замълча в очакване на коментара на събеседника си.
— Нима? — процеди през зъби Соупи и го изгледа кръвнишки.
— Точно тъй, сър.
— Удавила ги в езерото, а?
— В езерото, сър.
Внезапно господин Молой бе осенен от идея, сякаш беше чул вълшебните думички „Сезам, отвори се“.
— Знаеш ли какво, приятелю? Докато с теб си говорим, господарят ти умира от жажда. Забравих да те осведомя, че го видях да лови риба в езерото.