Пътуване извън тялото: безкрайно пътуване
- Автор: Монро Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Хайтова-Ифандиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване извън тялото: безкрайно пътуване». Краткое содержание книги:
Имаше и други, но никого не познавах толкова добре, колкото тези. След като открих какви бяха те… тъй като ги познавах, се породи интересен факт. Нито един от тях не бе затворен в посмъртна система от убеждения. Но къде са отишли и-как са стигнали там? След всичките тези години не си бях направил труда да разбера.
Докато размислях, си дадох сметка, че моите родители ми бяха натрапили твърде малко необорими системи за убеждения. Нямаше огън и сяра, ангели и дяволи, молитви за задгробен живот. Съществуваше само процес на самоопределяне. Нито те, нито пък аз по онова време си бяхме дали сметка колко значимо е тяхното становище.
По време на нощните ми пътувания започнах да се опитвам да разбера какво се е случило на онези, които бях срещал след тяхното всекидневие в Системата за Живот на Земята. Около три часа сутринта, след като бях преминал през два цикъла на сън, бях напълно отпочинал и спокоен. „Претърколих се“ и с мисъл се озовах в тъмнината отвън и близо до физическото си тяло. Само след миг бях на граничния ръб на М-Банд. Загърбвайки Шума на М-Банд, започнах да търся онези, които не притежаваха силна посмъртна система от убеждения.
Пръв ми дойде наум Чарли и с лек фокус на „бързото превключване“ се озовах в самоделната му нематериална колиба до морето. Приличаше на неподвижна картина. Пясъчният бряг изглеждаше нормален, но колибата бе празна. Облаците на небето не помръдваха и слънцето сякаш стоеше на едно място. Ако той бе там, всичко би се движело.
После забелязах онова, което за мен бе аномалия. Можех да усещам пясъка под краката си. Погледнах надолу. Краката ми бяха там. Всичко бе напълно естествено. От едната страна имаше ливада с трева. Тръгнах към нея, а не се реех над нея, и я нагазих. Усещах я като истинска трева. Наведох се и откъснах един стрък, давайки си сметка със закъснение, че имам и ръка. Сложих тревата в устата си и започнах да дъвча. Вкусът и съдържанието бяха истински. Разбира се, бе трева, жива и растяща.
Чарли, когото познавах, никога не бе споменал, че може да създава живи организми. Макар че доказателството бе тук. Появи се и моето автоматично предположение за материална форма, което най-малкото бе доста необикновено. Какъв вид енергийно поле бе генерирал Чарли? Със сигурност не бе система от убеждения, тъй като не бях в състояние да очаквам това, което открих.
След като бавно и внимателно напуснах, моето усещане за физическо тяло заглъхна. Проверих „местоположението“ и разбрах, че бе точно до бариерата вътре в Шума на М-Банд, в рамките на човешкото излъчване на спектъра на полето М.
През следващите седмици се опитвах да открия къде бе отишъл Чарли. Каквото и да правех, не открих и следа от него.
Следващият човек, когото потърсих, бе баща ми. Вследствие на инсулта той бе изпитвал силна болка в продължение на пяла година и не бе успял да сподели проблема си, преди да умре. Открих това, когато го бях намерил предишния път, скоро след смъртта му. Лесно бе да намеря стаята, където той се бе възстановявал, но както почти очаквах, той не бе там. Стаята бе празна. Все пак успях да вляза и да докосна стената с ръка. Защо изведнъж бях материализирал своята ръка? Стената бе груба, като бетон или кирпич. Бащата, когото познавах, не би могъл да я построи. Значи или не познавах баща си толкова добре, колкото си мислех, или някой друг бе сътворил стаята.
Докато бавно излизах през горната част на малката сграда, възприятието ми се върна напълно към нематериалното. Не бях изненадан, че вълната от Шума на М-Банд не бе много далече. По-късно се опитах, но не успях да открия къде бе баща ми. Дали и двамата — Чарли и баща ми — се бяха върнали обратно в Системата за Живот на Земята? Или пък техните Аз-Там освободители ги бяха хванали? И какво бе това място, че едновременно и колибата, и стаята стояха празни, откакто те бяха ги напуснали? Както бях усетил преди, бе твърде реално за система от убеждения; Любопитството ми бе нащрек.
Няколко дни по-късно направих ново пътуване в съседна област, което доведе до същите резултати. Преоткрих мястото, където бях срещнал Агню няколко месеца след като бе катастрофирал и изгорял в своя малък самолет, докато се бе опитвал да се приземи на едно малко летище в Охайо. На погребението на Агню в Северна Каролина се случи живо събитие, и досега останало необяснено. Щом каската му бе положена върху ковчега в гроба, един нисколетящ двумоторен самолет премина над гробището. Бе съвсем същият модел, със същия цвят и маркировка като този, с който бе летял Агню. Той помаха с крила и отлетя. Вдовицата му избухна в ридания и всички ние, които го познавахме, се просълзихме. По-късно проверихме всички летища в радиус от петстотин километра. Нямаше записани кацания или полети на никакъв двумоторник.