Кръвта на елфите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-404-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кръвта на елфите». Краткое содержание книги:
— Ще кажа, че е опасно да се навеждате така над парапета. Наблизо може да има жагница. Искате ли да проверите на свой гръб как жагницата се бори за съществуване?
Линус Пит пусна парапета и бързо отскочи назад. Леко пребледня, но веднага си възвърна контрола върху себе си и отново прехапа устни.
— Сигурно знаете много за тези фантастични жагници, господин вещерю?
— Несъмнено по-малко от вас. Така че може ли да се възползвам от случая? Ще бъдете ли така добър, господин магистър, да ми разкажете това-онова за водните хищници? Ще ви послушам с удоволствие, така пътешествието ще върви по-леко.
— Подигравате ли ми се?
— В никакъв случай. Наистина бих искал да запълня пропуските в образованието си.
— Хмм… Ако е наистина… Защо не. Тогава слушайте. Семейство Hyphydridae, влизащо в род Amphipoda, или Разнокраки, обхваща четири известни на науката вида. Два от тях живеят изключително в тропическите води. В нашата климатична област се среща, понастоящем доста рядко, само неголямата Hyphydra Longicauda, а също и достигащата малко по-големи размери Hyphydra Marginata. Биотопите на двата вида са застоялите или бавно течащи води. Това са наистина хищни видове, предпочитащи за храна топлокръвните същества… Искате ли да добавите нещо?
— Засега не. Слушам със затаен дъх.
— Да, хмм… В книгите се споменава също и подвидът — Pseudo Hyphydra, живеещ в блатата на Ангрен. Обаче наскоро ученият Бумблер от Алдерсберг доказа, че това е напълно самостоятелен вид от семейство Mordidae, или Гризобийци. Хранят се само с риби и дребни земноводни. Новото им наименование е Ichtyouorax Bumbleri.
— Това чудовище е извадило късмет — усмихна се вещерът. — За трети път го кръщават.
— Как така?
— Съществото, за което говорите, е жиритвата, която на Старата реч се нарича cinerea. И ако ученият Бумблер твърди, че се хранят само с риби, то може да се направи изводът, че той никога не се е къпал в езеро, в което живее жиритва. Но в едно нещо Бумблер е прав: че cinerea има толкова общо с жагницата, колкото аз с лисицата. И аз, и тя обичаме да си похапваме патешко.
— Каква cinerea? — възкликна магистърът. — Cinerea е митично същество! Наистина съм разочарован от невежеството ви. Наистина съм изумен…
— Знам — прекъсна го Гералт. — Губя много при близко запознанство. Въпреки това ще си позволя да коригирам на няколко места вашите теории, господин Пит. Да, жагниците винаги са живели в Делтата и продължават да живеят тук. Наистина, по някое време се е смятало, че са изчезнали. Защото те са се хранели с малки тюленчета…
— С малки морски свине — поправи го магистърът. — Не бъдете невежа. Не бъркайте тюлените с…
— … Хранели са се с морски свине, а морските свине били изтребени, защото приличат на тюлените. Източник са на същата кожа и мас като тюлените. По-късно били прокопани канали в горното течение на реката, били построени диги и прегради. Течението отслабнало, Делтата се затлачила и обрасла. А жагницата мутирала. Приспособила се.
— А?
— Хората възстановили хранителната й верига. Осигурили й други топлокръвни същества на мястото на морските свине. Започнали да превозват по Делтата овце, добитък, свине. Жагниците бързо съобразили, че всеки плуващ по реката сал, кораб или шлеп е един огромен съд с лакомства.
— А мутацията? Казахте нещо за мутация!
— Тази гадост — Гералт посочи зелената вода, — изглежда, устройва жагницата. Подпомага растежа й. Разправят, че тварта може да достигне такива размери, че без никакво усилие отмъква цяла крава от сал. А свалянето на човек от борда е направо дребна работа за нея. Особено от палубите на тези корабчета, които Компанията използва за превоз. Сам виждате колко дълбоко гази.
Магистърът се дръпна от парапета възможно най-бързо — колкото му позволяваха багажът и вързопите.
— Чух плясък! — прошепна той, взирайки се в мъглата между островчетата. — Господин вещер! Чух…
— Спокойно. Освен плясъците се чува още скърцането на гребла в халките им. Това са митничарите от реданския бряг. Ще видите, сега ще се появят и ще настане такъв смут, какъвто не биха създали три, че даже и четири жагници.
Край тях претича Дървеницата. Изруга грозно, защото момчето с шапката с перо му се мотаеше в краката. Пътниците и търговците, страшно обезпокоени, ровеха в багажите си и се опитваха да скрият контрабандните стоки.
Скоро се чу чукването между борда и голяма лодка и на палубата на корабчето изскочиха четирима пъргави, ядосани и много шумни типове. Те веднага обградиха шкипера и започнаха да крещят страховито, опитвайки се усилено да си придадат важност, а после с ентусиазъм се прехвърлиха върху багажа на пътниците.