Блекколар
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блекколар». Краткое содержание книги:
— По радиото не можах много да разбера какво става — каза Голуей, докато влизаха в сградата. — Какво беше: бунт или нападение на нелегална организация?
— Все още се опитваме да си изясним. Предполага се, че е някакъв сондаж.
Качиха се с асансьора и след като минаха по два къси коридора, влязоха в конферентната зала. Куп ленти и хартии лежаха на маса, оборудвана с четец.
— Ще доведа префекта; вие можете да прочетете тези имена и да се запознаете с онова, което сме открили досега — каза Икинс и му посочи разпечатките преди да изчезне зад вратата. Голуей седна на масата и започна да преглежда бегло листата. Беше прехвърлил една трета, когато Икинс се върна с един нисък, здраво сложен мъж.
Голуей стана и Икинс ги запозна.
— Здравейте, Голуей — каза Апостолерис и кимна; преценяваше го набързо. — Извинете, че изпуснах титлата ви, но на Аржент има само един префект на силите за сигурност и това съм аз. Седнете, седнете; нека видим какво сте ни донесли.
Голуей изчака другите да седнат и после бавно седна срещу тях. Отвори чантата си, извади купчина папки и им ги подаде. Апостолерис взе най-горната и я прелисти. След това отвори за малко втората, после взе една касета и я пъхна в четящото устройство. Екранът светна и се появи стая с няколко койки. Половин дузина облечени в черно мъже лежаха или се движеха между тях.
— Познавате ли някого? — попита Апостолерис.
Голуей леко се наведе напред.
— Отляво надясно това са Дейвис Хокинг, Фрийман Вейл, Джеймс Новак и Мордикай. Едрият, който лежи, вероятно е Чарлз Куон или Кели О’Хара, а другият вдясно е Алън Риензи от Земята.
— Добре. С изключение на Риензи, който е тук под името Алън Кейн. Това име звучи ли ви познато?
— Откъде взехте лентата?
— От един от нашите агенти — каза Апостолерис и смени лентата. — А за тези какво ще кажете?
Тази беше аудио и Голуей заслуша четирите гласа с нарастващ интерес.
— Първи командир е комскуер Деймън Лейт — каза той. — Втори е Куон, а първи наблюдател е Рейф Скайлър. За другия не съм сигурен. — Той погледна Икинс. — Те ли са извършили диверсията?
— И да, и не — каза полковникът. — Един от тях… първи според нас… е пуснал въже до затвора Хенслоу, стигнал до вратата на покрива и едва не влязъл в стаята с архива два етажа по-долу преди да избяга. Но останалата част от операцията не е успяла. Още не сме сигурни дали е била истинска, или само маневра.
Голуей още се бореше с първата част.
— Той е влязъл и после е излязъл? Не е ли имало охрана?
— Имало е, разбира се — каза Апостолерис. — Обезвредил е осемнадесет души по пътя си… шестима са мъртви.
— О! — Голуей присви очи; но покрай съчувствието изпита и малко задоволство. Поне не беше единственият, който подценяваше блекколарите.
— Засега това няма значение. — Апостолерис удари по папките. — Това ли е всичко, което сте взели за тях?
Голуей кимна.
— Искам да ви уверя, че информацията…
— Е секретна. Това не ме интересува. Онова, което наистина искам да науча, е какви стари снимки имате.
— В края на всяка папка има хронологичен комплект, правен през три години.
Апостолерис разлисти първата папка и намери снимките.
— По дяволите! Повечето са с бради. Трябвало е да наредите да се обръснат.
— На какво основание? Те не бяха престъпници. След капитулацията получиха пълна амнистия.
Апостолерис изсумтя, взе папките и тръгна към вратата.
— Е, по-добро е от нищо. След минута се връщам.
Вратата зад него се затвори и Голуей погледна Икинс.
Чудеше се какво да каже. Изненадващо полковникът се изкикоти.
— Страхотен е, нали? Не се безпокойте, ще се успокои, когато нещата отново дойдат под контрол.
— Добре, че ми казахте. Мислех, че е ядосан лично на мен. — Той кимна към вратата. — Не зная колко щяха да му помогнат снимките, ако на тях бяха без бради. След връщането към нормални дози идунайн лицата им няма да са същите.
— Зная. Префектът също. Но е разтревожен и иска да получи всичко.
— А вие? Разтревожен ли сте, искам да кажа.
Лицето на Икинс беше мрачно.
— Преди час и половина бяхме сгащили трима от вашите блекколари. Избягали, измъкнали се от район със средна степен на сигурност — казва се Стрип, а след това се върнали, опитали се да се доберат до архивите на Хенслоу и пак избягали. Разбира се, че съм разтревожен. — Той извади лентата от машината и я остави на купа. — Вижте, префект…
— Голуей е достатъчно, полковник. Чухте какво каза префект Апостолерис.