Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)». Краткое содержание книги:
От билото на планината Яникулум царят на Нумидия се сбогува за последен път с града. Беше се качил догоре с коня си просто ей тъй, да види с очите си как изглежда съдбата му. Защото неговата съдба, това беше Рим. Градът бе разстлал керемидените си покриви между седемте хълма като червено-оранжево море, чиито вълни блестяха с ослепителнобялата мазилка на стените и тук-там със златните орнаменти по фронтоните на храмовете, слели се в сияйна пътека за невидимите стъпки на боговете. И тук-там сред теракотата, където имаше достатъчно пространство, се виждаха зелените петна на дърветата и тревните площи.
Но Югурта не забелязваше нищо, достойно за възхищение. Той просто поглъщаше жадно гледката с очи и му се искаше да вярва, че се разделя с нея веднъж завинаги.
— Град за продажба — рече той. — И когато най-сетне си намери купувача, ще изчезне и никой няма повече да си спомня за него.
Обърна коня си и пое по пътя за Остия.
Клитумна си имаше племенник. Понеже беше син на сестра й, той не носеше фамилното име Клитумн, а се казваше Луций Гавий Стих, което за Сула означаваше единствено, че някой от предците му е бил освободен роб. Защо иначе щеше да му е прикачен прякора „Стих“? Това си беше име на роб. Нещо повече, Стих беше като архетип на робско име, злонамерена шега, дори издевателство. И все пак Луций Гавий Стих твърдеше, че името му произлизало от дългогодишната търговия с роби, с която се прехранвал родът му. Като баща си и дядо си — за прадядо му вече никой не можеше да каже със сигурност — и Луций Гавий Стих търгуваше с роби и ръководеше малка агенция за продажба на домашни прислужници със седалище на Портикус Метели на Марсово поле. Не беше кой знае какво предприятие и той далеч не можеше да се мери с големите клечки в бранша, но си имаше постоянна клиентела сред онези, които не можеха да си позволят повече от трима-четирима роби у дома.
Когато робът съобщи на Сула, че племенникът на мащехата му чака в кабинета, той само си каза колко е странно, че около него все се навъртат някакви си Гавии. Първо приятелят по чашка на баща му, Марк Гавий Брокх, после и старият граматик Квинт Гавий Миртон. Фамилията не беше сред често срещаните, нито пък я носеше някой по-известен. А ето, че досега Сула бе имал възможността да се запознае тъкмо с трима Гавии.
И докато онзи Гавий, който беше пил с баща му, и другият, дето си беше направил труда да понаучи малкия Сула на нещо, не му бяха сторили нищо, заради което да ги запомни с лошо, то със Стих случаят беше съвсем различен. Ако Сула само беше знаел, че Клитумна очаква посещение от ужасния си племенник, въобще нямаше да се прибере вкъщи. Сега обаче стоеше насред атрия и се чудеше как ще е най-добре да постъпи — да избяга от дома си или поне да се скрие някъде, където вечно любопитният Стих няма да си навре тъпия нос.
Ще се скрие в градината. Като благодари с усмивка на иконома за досетливостта му да го предупреди навреме за неканения гост, той мина покрай кабинета и излезе в перистила, където си намери някакъв стол, постоплен от слабите слънчеви лъчи, седна и заби поглед в статуята на Аполон, преследващ Дафне, започнала да се преобразява в дърво. Клитумна се беше влюбила в това творение и затова си го беше купила. Но дали Властелинът на светлината наистина е имал толкова руси коси, толкова сини очи и толкова розова кожа? Пък и как може да се възхищава човек от скулптор, до такава степен отдалечен от аскетизма, че е превърнал всички пръсти на ръцете на Дафне в абсолютно идентични зелени клонки, я тези на краката й — в също така еднакви черно-кафяви корени? Глупакът му с глупак, навярно убеден, че това е върховното му постижение, дори бе разкрасил гърдата на Дафне — единствения й човешки атрибут — с капчици розова мъзга, стичаща се от едрото зърно. Нямаше как, Сула трябваше през цялото време да се прави, че не вижда това недоразумение насред градината, защото иначе навярно отдавна да му е теглил секирата.
— Какво правя аз тук? — попита той бедната Дафне, която, ако се вярваше на легендата, би трябвало да бъде ужасена, но вместо това само се усмихваше глуповато на своя мъчител.
Тя не му отговори.
— Какво правя тук? — попита Сула Аполон.
И той не му отговори.
Сула притисна с ръка очите си и започна едно добре познато упражнение, чиято, цел беше да си вдъхне сили и ако не да приеме тежката си съдба, то поне стоически да се примири с нея. Гавий! Трябваше да мисли повече за Гавий, отколкото за Стих. Да мисли за Квинт Гавий Миртон, който си беше направил труда да го понаучи на нещо.