Опасно съдружие
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Опасно съдружие». Краткое содержание книги:
— Не, Соловски не е тук — съобщи той. — Но ако това ви интересува, аз получих някои резултати от разследването.
— Какви резултати? — попита със свито сърце Ребека, притеснена от шеговитата нотка в гласа му.
— На първо място — относно проникването с взлом в къщата ви — започна той. — Според заключението на криминалистите там липсват неидентифицирани отпечатъци.
— Разбирам.
— Второ, върху предсмъртното писмо на господин Морланд са неговите отпечатъци и тези на Джон Евънс — човека, който го е открил.
Тя прехапа устни, за да не изкрещи.
— Госпожо Морланд? Там ли сте?
— Да, слушам ви.
— Аз пък си помислих, че сте се разстроили и сте прекъснали линията… Има и още…
Ребека си даде сметка, че този човек се опитва да я изнерви, и реши да не му достави това удоволствие. Пое дълбоко дъх и хладно изрече:
— Моля, продължавайте.
— Според заключението на графолозите бележката е написана с почерка на господин Морланд. Аз, разбира се, предупредих Соловски, че искането за графологична експертиза е загуба на време, но тя отказа да ме послуша.
Ребека бе отчаяна. Тайно се беше надявала, че тези експертизи ще подкрепят подозренията й за убийство. Запази самообладание, сдържано благодари и затвори. Сълзите на безсилен гняв се затъркаляха по бузите й едва когато слушалката легна върху вилката.
Вечерта направи усилие, облече се и отиде на балетната постановка, в която участваше Габи — дъщерята на Люси. Никак не й беше до това, но искаше да достави удоволствие на приятелката си, която толкова й помагаше. А Габи беше чудесно дете. Не можеше да я разочарова.
Минаха зад кулисите. Габи направи изящен пирует, личицето й грееше от щастие. Ребека я поздрави за чудесния балетен костюм и й пожела успех.
По време на представлението продължаваше да е напрегната. Все още не бе преодоляла шока от изявлението на Брандън пред представителите на печата, както и от появата на онзи нахален репортер пред дома й. На всичкото отгоре и детектив Соловски изчезна някъде, а Уолтърс не пропусна да й съобщи лошите новини. С изключение на Люси целият свят беше срещу нея. Много й се искаше да наеме частен детектив за разследването, но финансовото й състояние не й позволяваше.
Забеляза разтревожения поглед на Люси, успя да й отвърне с нещо като усмивка и се опита да насочи вниманието си към сцената. Но мислите й бяха далеч оттук.
Парите, които й изпрати Брандън, светкавично се стопиха покрай погребението, билетите на родителите й и месечните разходи. Основната част обаче отиде за покриване на разходите, направени с кредитната й карта „Виза“.
В момента все още не беше решила към кого да се обърне за дела на Райън в адвокатската фирма. След тази ужасна пресконференция изобщо не искаше да вижда Брандън. Отношенията й с Джон Евънс трудно можеха да се нарекат приятелски, а след като научи от него за поведението на Катрин след раздялата й с Райън, изобщо не изгаряше от желание да се срещне и с нея. Колкото и да бе неприятно, май щеше да се наложи да заведе дело срещу фирмата. Което означаваше, че съдружниците моментално щяха да заведат контра дело за липсващите средства и публично щяха да обвинят Райън. Целият свят щеше да научи, че съпругът й е бил крадец. Не знаеше на колко възлиза делът на Райън във фирмата. Може би беше толкова малък, че от финансова гледна точка завеждането на дело не би било оправдано.
Шансовете й да получи обезщетение по застрахователната полица също бяха минимални, тъй като полицията всеки момент щеше да прекрати разследването с мнение за самоубийство. Нещата бяха прости и ясни: не се ли върнеше на работа, нямаше да има пари… Заплатата й в обществената юридическа кантора беше незначителна в сравнение с това, което би могла да изкарва в някоя частна фирма. Но тя не се блазнеше от такава перспектива и единствената й възможност май беше да обяви къщата за продан.
Отправи молба към Бога най-после да настъпи някакъв обрат в разследването. Много й се искаше да принуди Зои Олин да й сътрудничи, беше твърдо убедена, че тази жена знае повече, отколкото казва. Дано само не излезе така, че нежеланието й да говори е свързано с някакви лични отношения между нея и Райън, въздъхна Ребека.
Представлението свърши, двете с Люси се втурнаха зад кулисите и Ребека прегърна Габи.
— Беше страхотна! — похвали я тя. Детското личице светеше от пот, яркият руж и червилото стояха някак неестествено върху него. — Освен това изглеждаш съвсем като голяма!