Неоспоримо доказателство

О: Ами, знаете ли, спомням си го, защото собственоръчно заключих яхтата. Приятелката на г-н Неш идва.

В: Приятелката му ли?

О: Така де, японката. Идвала е няколко пъти. Веднага я познах.

В: Това е снимка на жена на име Мей Шинтака. Познавате ли я?

О: Да, това е тя. Мина май в четвъртък вечерта, видях я на понтона.

В: Към колко часа стана това?

О: Беше още светло. Може би седем, седем и половина.

В: Какво правеше тук? Говорихте ли с нея?

О: Не. Не знам. Мина покрай будката, докато се занимавах с други хора, отиде до втори док при «Елоиз», постоя около минутка, после, когато свърших и погледнах натам, вече си бе отишла.

В: Качвала ли се е на яхтата?

О: Беше заключена.

В: Знам, че е била. Може да е имала ключ.

О: Не знам, предполагам, че е възможно. Не знам. Не я видях повече и по-късно, когато отидох да проверя, яхтата си беше все така заключена. Вътре я нямаше.

В: Откъде знаете?

О: Ами, ключалката е отвън. Не можеш да влезеш и да заключиш вратата отвътре. Така че, ако е била вътре, нямаше да е заключено.

В: Но в действителност не сте я видели да си тръгва?

О: Не, сър, но не съм и гледал. Хора минаваха непрекъснато. Свързах я с г-н Неш, чак след като си беше тръгнала.“