Отпусни му края
- Автор: Потър Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Драйчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Отпусни му края». Краткое содержание книги:
— Хей, няма ли да ни представиш?
Мислите й бяха прекъснати от мъжа с растите.
— О, да, разбира се! — Райли излезе от унеса си и ги представи. — Това са Джед, Софи и Криси.
Джед и Софи се усмихнаха заразително.
— Здравейте, радваме се да ви видим. — Наведоха се през масата да се здрависат.
Криси не изглеждаше толкова ентусиазирана да общува с други хора. Накланяйки се към Райли, тя се усмихна безразлично и произнесе вяло „Здрасти“, като продължаваше да топи картофки в майонезата.
И тогава за момент стана неловко. След навлизането в зоната между запознаването и желанието да се сбогува любезно, Франки не знаеше какво да прави. Тя дяволски много искаше просто да се махне оттук, но беше рисковано. Не искаше да изглежда нелюбезна, но и не искаше да виси като кибик до масата. За щастие, стомахът на Рита пое контрол върху ситуацията с дълго приглушено ръмжене.
— Господи, умирам от глад! Не успяхме да хапнем. — Тя се изкиска.
— Трябва да поръчаме. — Франки посочи неопределено към менюто, което беше написано с тебешир на черни дъски по стените, и се обърна към хората на масата: — Беше ни приятно да се видим.
— Да, за нас също. — Усмихнаха се от масата.
Тя погледна Райли.
— Е, доскоро.
Опита се да звучи ведро и приятелски, но усмивката й беше фалшива и неловка. Издаде я.
— Да, разбира се. — Значи това беше. Отряза го.
Като се обърна, тя последва Рита, която вървеше към противоположната страна на ресторанта. Райли наблюдаваше как тя се отдалечава.
— Коя беше тази? — измърка Криси, поставяйки ръката си върху неговата.
Откъсна очи от Франки.
— Просто приятел. — Думите заседнаха в гърлото му.
Глава 25
Рита беше на седмото небе от щастие. След месеци „благодаря, но не, благодаря“ тази сутрин тя получи обаждане, което направи мечтата й да бъде актриса почти изпълнима. Беше агентът й, съобщаваше й, че е поканена на второ прослушване за „Мотел Малибу“, но не за първоначалната роля на Кимбърли Картър, а за Трейси Потър — цапната в устата рецепционистка от Англия.
— Можеш ли да повярваш? Родена съм за тази роля. — Вълнуваше се Рита, докато с Франки се редяха на опашката за билети в Китайския театър на Грауман7. Известен с изложените в преддверието отпечатъци от ходилата и ръцете на прочути актьори и Алеята на славата отпред, той беше любимото кино на Рита. — Ако някой може да изиграе перфектната рецепционистка, това съм аз. Забрави актьорските техники и цялата тази глупост с вживяването в ролята за шест месеца, за да уловиш характера. Няма нужда. Аз бях в ролята последните десет години. — Като платиха билетите, те се отправиха през тълпата към входа. — Виж, трябва да е добра поличба. Имам същите ръце като Мерлин. — Рита никога не можене да устои да не се присъедини към другите посетители, които пълзяха на четири крака, за да поставят ръцете си върху отпечатъците от Мерлин Монро. — Отпечатъците от краката също съвпадат. — Тя гордо демонстрира идеалното прилягане на тънкото си токче.
— Колко пъти си го правила? — Франки се усмихна, доста изкушена да пробва и тя.
— Няколко — призна Рита смутено. — Но все още е добър знак.
— Няма нужда да разчиташ на поличби. Имаш талант.
— Наистина ли го мислиш?
Франки кимна, прибирайки ръце дълбоко в джобовете си.
— Не всеки може да изиграе задницата на кравата Дейзи с такъв патос. — Неспособна да се сдържи, тя се ухили. — Не, сериозно, ти си чудесна актриса. Определено ще получиш тази роля.
Радваше се за Рита. Въпреки че никога не бяха говорили за кариерата й, Франки знаеше колко важна е тя за нея.
— Надявам се — въздъхна Рита, стискайки палци. — Ако не я получа, не знам какво ще правя. Вероятно имам пари да издържа още няколко месеца, но ако не получа никаква роля, изглежда ще трябва да се върна обратно в Лондон и да се хвана на истинска работа. — Изглеждаше нещастна само от мисълта за това. — Въпреки че не мисля, че мога да се върна обратно към задълженията на рецепционистка. С удоволствие ще се справя с изиграването на ролята дори за десет епизода, но не и с десет години работа като такава… — Гласът й замря, докато тя разглеждаше увековечените по стените холивудски знаменитости. — В живота има повече от вдигането на телефона.
— Да, като заучаването на репликите.
7
Кинотсатър на Холивуд булевард. Намира се непосредствено до дома на Оскарите — Кодак театър. — Б.пр.