Магия за мрак
- Автор: Керр Катарина
- Серия: Кралство Девери #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Магия за мрак». Краткое содержание книги:
— Умря. Малко странно. Стана веднага след като ни остави онова лято. Разви някакъв странен кръвоизлив в стомаха.
Невин изруга под нос, а Оривейн придоби напълно безизразен вид. Невин се почуди дали сам Кралят е заповядал да отровят стареца, или пък верен придворен е поел тази задачка, след като единствения билкар, който би могъл да спаси съветника, вече го е нямало.
Следобед Невин слезе в Кермор и намери Гавра, която живееше със семейството на брат си над неговия хан. Тя се хвърли засмяна в обятията му, наля му пиво и го заведе в стаята си да поговорят. Беше се превърнала във внушителна млада жена, все още хубава и закръглена, но в очите й се четеше дълбочина на чувствата и остър ум. Стаята беше отрупана с билки, гърнета с мехлеми, спретнато наредени по мебелите; вътре имаше легло, дървена ракла и до огнището люлка. В нея спеше хубаво малко момиченце на около десет месеца.
— Най-малкото дете на брат ти ли е? — попита Невин.
— Не, мое е. Презираш ли ме?
— Какво? Какво те накара да помислиш, че бих могъл да те презирам?
— Ами брат ми не е особено очарован да има в семейството си копеле. Просто имам късмет, че мога да печеля пари да се изхранваме.
Сякаш разбрало, че говорят за него, бебето се прозя, отвори сини като метличина очи и отново заспа.
— Защо бащата не се е оженил за теб?
— Женен е за друга. Зная, че съм глупачка, но какво да правя, като го обичам.
Невин седна на дървената ракла. Не бе очаквал умната Гавра да се забърка в подобна каша. Тя се облегна на перваза на прозореца и се загледа навън към скромната гледка, която се откриваше: калкана на друга къща, малък прашен двор с курник.
— Принц Мейл — рече внезапно тя. — Моят нещастен пленен любим.
— О, богове!
— Моля те, не казвай на никого. Ако разберат, че в града има копеле от династията Елдид, може да убият бебето. На всички казах, че баща й е един от кралските войскари на име Дагуин, който падна убит в миналогодишните боеве. Видиш ли, лейди Гуенивер ми помага. Дагуин сигурно е бил голям женкар, защото всички повярваха, че е той, без да се замислят.
— Само Гуенивер ли знае?
— Само тя, дори и Рикин не знае — замълча за момент и криво се усмихна. — Трябваше да кажа на някого, а каквото и да е, Гуенивер е жрица. Но е тъжно. Понякога Рикин идва тук и ми дава пари за дъщерята на приятеля си. Като че ли малката Ебруа означава много за него.
— Тогава ще е най-добре да не научи истината. Но слушай, как стана? Нима можеш да летиш като птица във въздуха?
— О, не, качих се по стълбата, разбира се — отвърна му весело. — Скоро след като ти си тръгна, принцът се разболя и имаше треска, а всички хирурзи бяха тръгнали с войската. Затова Оривейн изпрати да ме повикат, за да запазят плячката си жива. О, Богове, толкова ми стана жал за Мейл, а Оривейн ми позволи да го посещавам, както правеше ти. Мейл предложи да ме научи да чета и пиша, разбираш ли, просто с нещо да запълва времето си. И така аз ходех на уроци, сприятелихме се и ето… — тя сви изразително рамене.
— Разбирам. Знае ли за детето?
— Как може да не знае? Бедният ми затворен любим.
Като се върна в дъна, Невин веднага се качи на кулата да види принца. Приятната му стая оставаше непроменена, но Мейл беше станал мъж. Висок, налят, той ходеше тържествено из стаята, вместо да се мята в агонията на нетърпението. Освен това беше блед като смъртник, алабастровата му кожа правеше косата му още по-тъмна. Сепнат, Невин осъзна, че вече седем години принцът не бе виждал слънце.
— Не можеш да си представиш колко се радвам да те видя — възкликна Мейл. — Много ми липсваше учителят, след като ти замина.
— Извинявам се, но деомерът зове човека по много странни пътища. А и както излиза, не си останал безутешен. Говорих с Гавра.
Принцът поаленя и погледна настрани.
— Е, добре — проговори след мъничко той. — Странно е наистина. Беше време, когато щях да смятам, че жена от народа е под моето достойнство. Сега се питам какво ли намира Гавра у нещастник като мен.
— Негово височество има наистина суров Уирд.
— О, не толкова суров, както на мнозина други. Омръзна ми да се самосъжалявам, разбираш ли. Има хора, които са като ястреби, загиват млади в бой. Аз съм затворена в кралски кафез малка чинка, която мечтае за дървета. Но кафезът е приятен и в паничката ми има колкото искам семена.
— Това е така.
— И книгите, които ми остави, се превръщаха във все по-голяма утеха. А Гавра ми намери интересна книга от книжаря в храма на Ум. Представлява компендиум от философ на име Рийстолин, който е писал във времето на Зората. Руман ли е бил?