Тъжният кипарис
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #21
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Каличина
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тъжният кипарис». Краткое содержание книги:
Но присъствието на Питър Лорд й действаше така утешително…
Вече напускаха Лондон и навлизаха в предградията.
Най-после тя проговори:
— Дължа всичко на вас, само на вас…
— Дължите го на Еркюл Поаро — отвърна той. — Този човек сякаш е магьосник.
— Дължа го на вас — настоя Елинор. — Вие го открихте и го накарахте да го направи!
— Наистина го накарах… — ухили се Питър.
— Убеден ли бяхте, че не съм го извършила, или се съмнявахте?
— Не бях напълно сигурен — призна си той.
— В началото за малко да се призная за виновна… защото, разбирате ли, си го бях помислила… Помислих си го в онзи ден, когато ме видяхте да надничам в дома на сестрата и да се смея.
— Да, зная.
— Сега ми изглежда толкова странно… като някакво безумие. Тогава купих пастета и направих сандвичите и през цялото време си представях как ще сложа отрова в тях, как тя ще изяде един и ще умре, а Роди ще се върне при мен.
— При някои хора подобни фантазии помагат. Всъщност не е чак толкова лошо. Освобождавате се от нещо чрез въображението си. Прилича на изпотяване.
— Да, вярно е. Защото си отиде изведнъж! Имам предвид злото, което ме беше обзело! Когато онази жена спомена за розата пред малката къща, всичко отново си дойде на място… — Тя потрепери и продължи: — После, когато отидохме в стаята и видяхме, че умира, аз се запитах дали има голяма разлика между това да помислиш за убийство и да го извършиш.
— Колкото от земята до небето!
— Да, но все пак…
— Разбира се, че има разлика! Да мислиш за убийство съвсем не означава да причиняваш зло. Понякога хората имат глупави представи. Мислят си, че е същото като да планираш убийство! Но не е. Ако дълго време мислиш за убийство, в един момент злото те напуска и усещаш колко си бил глупав!
— О! Вие ми действате така успокояващо… — възкликна Елинор.
— Едва ли. Просто имам повечко здрав разум — възрази Питър Лорд малко смутено.
Изведнъж очите й се напълниха със сълзи.
— Докато бях в съда, от време на време поглеждах към вас. Добивах смелост. Вие изглеждахте толкова обикновен. — Тя се засмя и продължи: — Бях груба!
— Разбирам. Когато изживяваш кошмар, единствената надежда идва от обикновените неща. Винаги съм смятал, че те са най-добрият изход.
За пръв път, откакто влязоха в колата, тя обърна глава и го погледна.
Образът му не предизвика в нея болка, каквато усещаше всеки път, когато погледнеше Роди. Не й причиняваше нито страдание, нито радост. Но я стопляше и успокояваше.
Тя си помисли: „Колко е хубаво лицето му… хубаво и смешно… Да, наистина е успокояващо…“
Продължаваха да пътуват.
Стигнаха до една порта. Зад нея имаше път, който се виеше към тиха бяла къща, кацнала на хълма.
— Тук ще бъдете съвсем спокойна. Никой няма да ви тревожи — каза Питър Лорд.
Тя сложи импулсивно ръката си върху неговата.
— Вие… ще идвате ли да ме виждате?
— Разбира се.
— А често ли?
— Толкова често, колкото желаете — отвърна той.
— Моля ви, идвайте… много често…
Глава пета
— Видяхте ли, приятелю, че лъжите, които казват хората, са толкова полезни, колкото и истината — започна Еркюл Поаро.
— Излъга ли ви някой?
— О, да! — кимна детективът. — По една или друга причина. Но ме озадачи най-много човекът, на когото истината беше най-необходима, а той самият е така чувствителен и се държеше толкова коректно.
— Елинор! — промърмори Питър Лорд.
— Точно тя. Фактите сочеха, че тя е виновна. А със своята чувствителност и съзнателност Елинор не направи нищо, за да отхвърли подозрението. Обвинявайки себе си за случилото се, почти се отказа от жестоката и безскрупулна борба и щеше да се признае за виновна за престъпление, което не е извършила.
— Невероятно — пое дълбоко въздух лекарят.
— Съвсем не — поклати глава Поаро. — Тя се обвиняваше, защото се съдеше по стандарти, много по-строги от тези на обикновените хора.
— Да, тя е такава — каза Питър Лорд замислено.
— От самото начало на разследването си мислех, че вероятно Елинор е виновна за престъплението, в което я обвиняват. Но аз изпълних ангажимента си към вас и открих, че има много по-убедителни доказателства срещу друг човек.