Ускорение

Били не обичаше да разпитва, затова сам се учуди, когато се чу да казва също така тихо:

— Какво е станало с майка ти?

— Починала е при раждането — отвърна Айви, докато нареждаше черешите в редица на перваза до птицата. — А баща ми си намери нов живот.

Чаят беше подсладен с нектар от праскови и малко мента.

Айви се върна на масата, седна и продължи да бели фъстъците. Птицата се бе втренчила в Били и не обръщаше внимание на черешите.

— Това домашният ти любимец ли е? — попита Били.

— Взаимно си принадлежим. Той рядко прекрачва перваза, а тогава зачита моите правила за чистота.

— Как се казва?

— Още не ми е казал. Някой ден ще ми каже.

Били никога не се беше чувствал така освободен и същевременно леко разсеян. Иначе не би задал такъв странен въпрос.

— Кой се появи пръв — истинската птица или нарисуваната на вратата?

— Дойдоха заедно — беше нейният отговор, също толкова странен, колкото и въпроса.

— Какво е — гарга ли?

— По-аристократична птица е, гарван, и иска ние да вярваме, че не е нищо повече.

Били не знаеше какво да отговори, затова замълча. Мълчанието не го караше да се чувства неудобно и явно същото важеше и за нея. Той осъзна, че вече няма усещането, че трябва да бърза, с което бе тръгнал от „Шепнещите борове“. Времето вече не изтичаше. То просто нямаше значение тук.

Най-сетне птицата се зае с черешите. С острия си клюн тя ловко обелваше месото от костилките.

Дългите пъргави пръсти на Айви се движеха уж бавно, но камарата на обелените шамфъстъци в купата бързо растеше.

— Толкова е тихо тук — обади се Били.

— Защото стените не са пропити с години празни приказки.

— Как така?

— Баба ми беше глуха. Общувахме със знаци и записвахме каквото искахме да кажем.

В задния двор имаше цветя, като всички цветове бяха червени, наситеносини или лилави. Дори листец да помръднеше, щурец да се щурнеше или пчела да закръжеше около розите, през отворените прозорци не долиташе никакъв звук.

— Може би ти се слуша музика, но аз предпочитам без — каза Айви.

— Не обичаш ли музика?

— Тази в бара ми е предостатъчна.

— Аз харесвам креолска музика. И суинг — Тексас Топ Хендз, Боб Уилз и Тексас Плейбойз.

— Наоколо има достатъчно музика. Ако си достатъчно тих, ще я чуеш.

Явно той не беше достатъчно тих.

Били извади снимката на мъртвата богомолка от джоба си и я сложи на масата.

— Намерих я на пода в стаята на Барбара в „Шепнещите борове“.

— Задръж я, ако искаш.

— Значи, си ходила при нея?

— Да, ходя понякога.

— Не знаех.

— Тя се държеше много мило с мен.

— Ти започна работа в бара чак една година, след като тя изпадна в кома.

— Познавам я отпреди.

— Наистина ли?

— Държеше се мило с мен, докато баба ми беше в болницата, преди да умре.