Под купола 2

— Влизай — каза Пайпър. — Намерих малък газов котлон в един от шкафовете в килера. Сигурно е останал от предишния свещеник. За щастие все още работи. Искаш ли чаша чай?

— Да — отвърна гостенката. По бузите ѝ се стичаха сълзи. Тя ги избърса ядосано с ръкав.

Преподобната я заведе в кухнята, след това включи газовия котлон.

— А сега ми разкажи всичко.

Джаки ѝ разказа, като не пропусна да спомене колко смутен е изглеждал Хенри Морисън, докато е изразявал съчувствието си.

— Той шепнеше. — Тя пое чашата, която ѝ подаде Пайпър. — Сега там е като в Гестапо, дявол да го вземе. Извини ме за грубия език.

Пайпър махна с ръка.

— Хенри каза, че ако не си мълча утре на градската среща, ще стане още по-зле — Рени щял да ми скалъпи обвинение в некомпетентност. Вероятно е прав. Но най-некомпетентен от всички е шефът. А що се отнася до Рени… той назначава на служба лоялни нему хора, за да може да се справи с евентуалните бъдещи протести.

— Точно това прави, разбира се.

— Повечето от новите са твърде млади, за да си купуват легално бира, но вече носят пистолети. Мислех да предупредя Хенри, че той ще е следващият — няма начин подлизурковците да не са го натопили, че мърмори по повод на простотиите на Рандолф, — но по изражението му разбрах, че е наясно.

— Искаш ли да поговоря с Рени?

— Няма да има никаква полза. Всъщност аз не съжалявам за работата, просто ме е яд, че ме уволниха. Големият проблем е, че ще съм на мушката след това, което ще се случи утре вечерта. Може да се наложи да се скрия заедно с Барби. При положение, че изобщо намерим къде да се скрием.

— Не разбирам.

— Ще ти обясня. Но вече става опасно. Ако не си мълчиш, ще ме натикат в кафеза. Може дори да ме изправят до Барбара, когато Рени започне да подрежда наказателния взвод.

Пайпър я погледна мрачно.

— След четирийсет и пет минути ще дойде майката на Джорджия Ру. Ще успееш ли да ми разкажеш всичко дотогава?

— Да.

Джаки първо ѝ разказа за огледа на труповете. Обясни ѝ за следите по лицето на Когинс и за златната топка, която Ръсти беше видял. След това си пое дълбоко въздух и ѝ сподели, че утре вечер смята да освободи Барби.

— Обаче не знам къде бихме могли да го скрием. — Тя отпи от чая. — Е, какво мислиш?

— Мисля, че искам още една чаша чай. А ти?

— Не, благодаря.

Когато отиде до котлона, Пайпър каза:

— Това, което си намислила, е много опасно. Едва ли е нужно да ти казвам, че вероятно има и други начини да бъде спасен животът на невинен човек. Дори и през ум не ми е минавало, че е възможно Барби да е убиецът, а и след сблъсъка ми с тукашните полицаи съм склонна да повярвам, че те ще го екзекутират, за да не поеме властта. — След това стигна до същия извод, до който беше стигнал и Барби: — Рени не гледа в перспектива, нито пък ченгетата. Интересуват се само у кого е ключът от бараката. Този начин на мислене е бомба със закъснител.

Тя се върна на масата.

— Още когато дойдох тук, за да поема пасторската служба — от малко момиче мечтаех за такова нещо, — разбрах, че Джим Рени е ембрион на чудовище. Може да ти прозвучи прекалено мелодраматично, но чудовището вече се е родило.