Английският убиец

— Разпозна ли този човек?

— Не.

— Името му е Валтер Шеленберг, бригаден фюрер от СС. — Лавон взе най-горната папка от купчината и я разтвори пред него. — Валтер Шеленберг беше шеф на Четвърти отдел в главната квартира на немското контраразузнаване. Четвърти отдел се занимаваше с чуждестранното разузнаване, което на практика превръщаше Шеленберг в главен международен шпионин на Нацистката партия. Той беше замесен в някои от най-драматичните епизоди на военното разузнаване: случая „Венло“, опита за отвличане на херцога на Уиндзор, операцията „Цицерон“. В Нюрнберг беше осъден, задето е бил член на СС, но получи лека присъда — само шест години затвор.

— Шест години? Защо?

— Защото през последните месеци на войната е уредил освобождаването на няколко евреи от лагерите на смъртта.

— И как е успял да го направи?

— Продал ги е.

— Та защо главният шпионин на Нацистката партия е обядвал с Август Ролф?

— Разузнавателните служби по целия свят имат едно нещо общо помежду си: всичките се издържат с пари, за да работят. Дори Шамрон не би могъл да оцелее без пари. Но когато Шамрон има нужда от пари, той просто полага ръка върху рамото на някой богат приятел и му разказва историята за това как е пленил Айхман. Шеленберг е имал специален проблем. Неговите пари не стрували нищо извън Германия. Имал е нужда от банкер в неутрална държава, който да може да му осигурява твърда валута, а след това да прехвърля тези пари чрез някоя подставена компания или зад някакъв друг параван за неговите агенти. Шеленберг е имал нужда от човек като Август Ролф. — Лавон взе документите, които Габриел беше намерил в бюрото на Ролф. — Вземи например тази сделка. Хиляда и петстотин лири стерлинги прехвърлени от сметките на „Пилар Ентърпрайсис ООД“ в сметката на мистър Иван Едберг, „Ендскилде Банк“, Стокхолм, на 23-и октомври 1943 година.

Габриел разгледа документа, а след това го плъзна по масата обратно към Лавон.

— Швеция, то се знае, е била неутрална и е представлявала нещо като огнище на военновременното разузнаване — каза Лавон. — Шеленберг със сигурност е имал свой агент там, ако не и цяла мрежа. Подозирам, че мистър Едберг е бил един от тези агенти. Навярно водачът и ковчежникът на мрежата.

Лавон пъхна ордера за банковия превод обратно в купчината и извади друг. Взря се в него през очилата си за четене, като примигваше заради дима, излизащ от цигарата между устните му.

— Още един банков превод: хиляда лири стерлинги от сметката на „Пилар Ентърпрайсис ООД“ за мистър Хосе Суарес, чрез „Банк ъф Лисабон“. — Лавон сложи документа на масата и погледна Габриел. — Португалия, също като Швеция, беше неутрална, а Лисабон представляваше нещо като увеселителен парк за шпиони. Самият Шеленберг действаше там по време на аферата „Херцогът на Уиндзор“.

— Значи Ролф е бил тайният банкер на Шеленберг. Но как всичко това обяснява снимката на Ролф в „Берхтесгаден“ с Химлер и Хитлер?