Играта
- Автор: де ла Моте Андерш
- Серия: The Game Trilogy #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1627-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играта». Краткое содержание книги:
Играта наподобява легендарния „Боен клуб“ на Чък Паланюк — участниците нямат право да говорят за нея пред никого и трябва да се подчиняват безпрекословно на Водача. HP започва да изпълнява възлаганите му криминални мисии, които се записват и излъчват срещу заплащане за затворен кръг фенове. Това е не само забавно, но и му носи добри пари, а името му се издига в класацията на играчите. Всеки негов успех води до нова, още по-сложна и по-опасна мисия, а залозите стават все по-високи. HP се оказва въвлечен в мрачен свят на политически машинации, дирижирани от силните на деня.
Но когато Играта го изправя срещу собствената му сестра, служител на закона, HP осъзнава, че е стигнал твърде далеч.
Но беше трудно да се установи със сигурност. Ударът беше тежък, може би дори достатъчно тежък, за да се прекатури над парапета? Във всеки случай този вариант не можеше да се изключи напълно или поне така смяташе съдът.
Но самата тя силно се съмняваше в това заключение. Даг беше едър и тежък, поне деветдесет килограма мускули и имаше добър баланс. Ако парапетът не беше поддал, той нямаше да падне и животът им щеше да изглежда коренно различно. Хенке нямаше да бъде задържан, а тя нямаше да бъде избавена. Неговото затваряне и нейната свобода — едното беше предпоставка за другото.
Проблемът беше само, че не трябваше да бъде така. Това искаше да разкаже на Нила. Какво всъщност се случи онази вечер. И защо…
— Просто самолет? Просто самолет?!!! — малки пръски слюнка заседнаха в жълтеникавата брада около устата на Ерман. — Ти нищо не разбираш, глупак такъв! Те имат уши навсякъде, абсолютно на-шибано-всякъде. Не схвана ли това, което ти казах за Мравките? С кого разговаря на идване, с шофьора на автобуса, с някоя учтива лелка във влака? Спомена ли на някой приятел по телефона къде отиваш или си бил достатъчно тъп да запишеш описанието в компютъра?
Гласът му отново премина във фалцет.
— Нищо такова, заклевам се…
HP отстъпи бавно към следите от гуми, които водеха обратно към цивилизацията. Това си беше адски плашещо. Трябваше да се разкара далеч от тоя психар и то на мига. Кой знае какво би могло да стане иначе. В гората никой не може да чуе, че викаш.
Ерман направи още две крачки напред, сви юмруци, а после от единия щръкна обвинителен показалец.
— „Гугъл“! — изплю той. — Проверил си адреса в „Гугъл мапс“, признай си!
— Не, не — отвърна HP инстинктивно, но в същия момент осъзна, че бе направил точно това.
Ерман трябва да бе забелязал промяната в изражението му, или просто предположи, че HP лъже.
Във всеки случай, той направи няколко широки крачки към него.
— Глупак мръсен! — изрева Ерман. — Дадох ти едно просто указание. Не говори с никого, не използвай електроника. А ти ме гугълмапваш! Със същия успех можеше да работиш директно за Водача, заслужаваш да те убия на място!
— Сори! — изплъзна се от устата на HP, който вече бе твърде ужасѐн, за да лъже като хората.
За секунда си представи как го закопават между туфите като някакъв проклет Бокстенски човек101 и го изравят двеста години по-късно, за да изложат маринования му задник в стъклен буркан в местния музей във Фиердхундра. От мисълта за малко да се насере в гащите!
Ерман направи още няколко крачки напред, след което внезапно спря.
Остана така няколко секунди и, изглежда, обмисляше нещо. Без да каже и дума, се обърна и изтича обратно в къщата.
HP не изчака да види дали ще се върне с ловджийска пушка. Вместо това се обърна и се втурна по пътеката към шосето толкова бързо, колкото можеше. Над него продължаваше да се чува бръмченето на самолета. Изглежда, кръжеше.
След няколкостотин метра стигна до края на гората. Оставаше му около километър чакълен път през полето, преди да достигне относителната сигурност на шосето. Огледа се неспокойно през рамо. Мамка му, трябваше, разбира се, да свие мотопеда или поне да откачи запалителния кабел или нещо такова. Тук щеше да е открита мишена.
Е, късно беше да мисли за това.
Не чуваше шум от мотопед, но това се дължеше най-вече на проклетия самолет, който все още кръжеше около него. Той забеляза, че рекламният банер го няма. Какво правеше всъщност този идиот?
Той напусна мрака на гората и се затича по пътя. Приблизително на всеки десет метра хвърляше поглед през рамо. Все още нищо. Постепенно започна да овладява страха си. Ама че отявлен психопат се беше оказал онзи. Толкова страшно много благодаря, Манге, за хубавата насока!
Още един поглед назад. Нито следа от Ерман. Чудно!
Едва когато преполови пътя през полето, забеляза, че звукът от двигателя на самолета се е променил. Преди беше най-вече монотонно бръмчене, един тон по-високо или по-ниско, в зависимост от това къде се намира самолетът. Но изведнъж шумът се беше засилил, както по сила, така и по височина, и минаха няколко секунди, докато HP разбере причината. Защото внезапно, когато се обърна за пореден път, за да провери дали Ерман не го преследва, той вместо това откри, че самолетът се спуска право към него, все едно беше шибаният Кари Грант102! Направо не можеше да повярва на очите си!
101
Човекът от Бокстен са останките от средновековно тяло на мъж, намерени в тресавище във Варберг, Швеция. Това е една от най-добре запазените находки в Европа от този период. Мъжът е бил убит и хвърлен на дъното на езеро, което по-късно се е превърнало в тресавище. — Б.пр.
102
Става дума за сцената от филма „Север-северозапад“ на Алфред Хичкок, в която героят на Кари Грант е преследван от самолет през открито поле. — Б.пр.