Кралят-воин

Той влезе след мен в обора, намерих два светилника и ги запалих.

— Никой няма да може да каже, че съм дошъл да се възползвам от успехите ти — изсумтя Йонджи и се смъкна в стола ми.

— Защо по дяволите не си в Кайт и да си управляваш кралството? И между другото, благодарности, че се оправи с аким Фергана. Заради мен… и заради Нуманция.

— Нищо не ми дължиш — махна с ръка Йонджи. — Той беше и мой враг. И тая глупост с кралството дай вече да я зарежем. Не седя вече на трона. Да съм кралска особа престана да ме забавлява, а и ми помогнаха в решението да абдикирам.

— Свалил те е някой по-коварен и от тебе?

— Не по-коварен, но пък Сайонджи и Айрису винаги се бият на страната на по-силните. Изобщо не са ме свалили, само ме изгониха от Кайт.

— Кой?

— Крал Байран — сърдито отвърна Йонджи. — Преди две седмици превзе Саяна и я подпали.

Изпитах злорадство — спомних си как планинците ни бяха причаквали, докато бягахме от града. Можеше да е столицата на отечеството му, но едва ли щях да скърбя, дори да я сринат тухла по тухла и да натрошат тухлите за настилка. Докато се мъчех да измисля малко по-учтив отговор, Свалбард се върна с две бутилки и изръмжа:

— На. Нали си от Хълмовете — ще ти трябват поне две.

Йонджи взе едната и поклати глава.

— Само тая. Утре заран ще се бием и поне малко ум ще ми трябва.

Свалбард изсумтя и излезе. Йонджи отпуши брендито, наля чашата си до ръба, изгълта половината наведнъж и ме погледна.

— Знам, че няма да ти е много мъчно, че са сринали Саяна. Но ето ти нещо, което може да те разреве. Крал Байран влезе в Кайт преди два месеца, систематично унищожава всеки град и село в страната ми и се движи на север като напаст от скакалци. Моите джаски разбраха със заклинанията си, че Байран е решил Кайт никога вече да не може да прави набези извън границите си.

— Тъпак! Най-много да ни накара да се оттеглим в планините, където няма да посмее да дойде, да изчакаме, докато се махне, и да почнем отново — изсумтя той. — Това е ставало и преди в Хълмовете, и пак ще стане, докато мъжете знаят да коват стомана и да им текат лигите по тлъстото стадо добитък зад границата… или по жената на пастира му. Ще съградим отново всичко с плячката от неговото — и вашето — кралство. Но няма да е скоро.

— Я се върни на онова, дето щяло да ме разреве.

— Байран използва тази експедиция като димна завеса, за да се приближи до Нуманция — заговори нетърпеливо Йонджи. — Нещо, което и една плешива маймуна от джунглите ви трябва да разбере. Армията му скоро ще отпочине след завземането на Саяна, ще се възстанови и до седмица ще премине прохода Сулем и ще влезе в Ърей!

Зачудих се за миг защо Синаит и Кутулу не бяха открили това, но веднага се укорих. Всичките ни ресурси по необходимост бяха насочени в една посока, към Тенедос, и не обръщахме много внимание какво става другаде.