Така ми харесва
- Автор: фон Зигесар Сесили
- Серия: Gossip Girl #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-422-2
- Переводчик: Ива Найденова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Така ми харесва». Краткое содержание книги:
— Момичета, какво правите? — Мери Голдбърг и Вики Райнерсън се развикаха от раздразнение, че бяха пренебрегнати.
Блеър сгъна пакетчето и го пусна в чантата си.
— Е, някой тук знае ли как да плете?
Джени не беше сигурна какво става.
— Аз. Научих се на лагера по изкуства миналото лято.
Блеър издуха носа си.
— Никой ли не се научава да плете в пансион? — подсмръкна тя в посока Серена.
Серена сви рамене.
— Никога не се научих, но всички модели го правят. Това е, което правят зад сцена на дефилета.
— Винаги сме искали да се научим! — изпискаха Каси, Мери и Вики.
— Да плетете? — попита Елиз напълно объркана.
Блеър закопча своята чанта за тренировка и стана.
— Хайде — каза им тя. — Ще отидем да купим прежда. И след училище всички ще плетем детски терлици вкъщи.
Срещу закусвалнята онази обръсната особнячка, Ванеса Ейбрамс, снимаше тяхната среща, като на преден план на масата пред нея се въртеше и мигаше смахнатият розов пластмасов космически кораб.
Серена стана и си събра нещата.
— Имаш предвид чорапи — възрази тя.
— Не._ Терлици_ — поправи я Блеър с усмивка.
Поне това беше нещо, което можеха да правят с ръцете си, освен да пушат. А след училище щеше да бъде подходящ момент, за да започнат, особено когато момчетата, така или иначе, бяха заети.
Деветокласничките тръгнаха след Серена и Блеър през големите сини врати на училището, тръпнещи от идеята да бъдат на кратка обиколка, предвождани от двете най-готини момичета в цялото училище.
След толкова много студени месеци, слънцето напичаше толкова силно, че беше ужасно.
— Съжалявам, че се карахме — каза Серена на Блеър, докато групата момичета се запъти на изток към Трето авеню. — Дори не си струва, ако винаги си останем приятели.
— Няма проблем — каза Блеър, като мигаше бавно с очи като котка на слънцето. Може би беше от времето, но изведнъж тя се почувства странно оптимистично настроена. Всеки ден се раждаха бебета и ги кръщаваха с готини имена като Йейл; момчета и момичета, които бяха разделени, се събираха отново; най-добрите приятели се караха и се одобряваха; а хората ги приемаха в колеж — особено в колежа с име „Йейл“. — Какъв прекрасен ден. Мисля, че е по-добре да отидем в парка вместо вкъщи.
— Мога да изтичам до нас и да взема одеяло — предложи Серена. — Може да се срещнем на поляната.
Аха.
Те не могат да стоят разделени
— Петдесет долара, че няма да се появи — Антъни Авалдсен предизвика приятелите си. Нейт, Антъни, Чарли и Джереми бяха отишли до „Шийп Медоу“ веднага след като свършиха училище, просто да видят дали една известна онлайн персона в действителност щеше да си покаже лицето.
Времето беше хубаво и няколко момчета вече играеха на фризби. Нейт разпозна Джейсън Пресман, първокурсник от отбора по лакрос в „Сейнт Джуд“, и отиде да го поздрави.
— Чу ли за Холмс? — попита Джейсън. Говореше се, че открили голям плик с марихуана в палтото му, а той бил зает да свива малки цигари с нея и да ги подрежда в една стара тенекиена кутия от „Алтоидс“17.
— Чух, че бил изчезнал. — Нейт облиза устни, докато наблюдаваше как Джейсън вади малко марихуана от добре сгъната хартия за свиване на цигари.
— Арестуван — каза Джейсън. — Глупакът бил хванат на летището в Маями с хашиш. — Той извади джойнта и го пусна в тенекиената кутийка. — Сега е отстранен. Треньорът казва, че ти ще си новият капитан на отбора.
Антъни, Чарли и Джереми свиваха техните цигари малко встрани. Нейт се обърна към тях и им се ухили. Беше се получило много по-добре, че се беше отказал да бъде капитан на отбора по лакрос само за да получи мястото най-накрая. Освен това той си го беше спечелил.
Джейсън се приближи и плесна ръката на Нейт, като му подаде един джойнт.
— Добра работа, човече. Поздравления.
— Ами, благодаря. — Нейт взе джойнта в юмрука си. — Какъв ден — отбеляза той, като отново подаде главата си на слънце.
Хубаво беше, че наоколо имаше повече момчета отколкото момичета, иначе тревата щеше да се намокри от лигавенето им.
Поляната се пълнеше с момчета от частни училища, които се преструваха, че са в парка съвсем случайно по едно и също време и то без никаква причина. Чък Бас седеше със скръстени крака на едно червено одеяло за къмпинг, с черна бейзболна шапка с надпис „Ски патрул Сън Вали“. На рамото му беше застанала малка бяла маймунка.
17
Марка освежаващи бонбони. — Бел.ред.