Черният орден

Разбираше също, че не бива да я притиска.

— Един мой приятел лети насам с частен самолет. По разписание трябва да кацне в полунощ. Може да се свържем с него, да се качим на самолета и да излетим накъдето искаме. Можеш да ми кажеш посоката, след като се качим. — Грей протегна ръка, за да подпечатат сделката.

Примижала с едно око, Фиона стисна ръката му.

— Дадено.

Беше нищо на фона на всичките грешки, които беше допуснал този ден, но пак беше някакво начало. Трябваше да я изведе от опасния вече Копенхаген, а в самолета щяха да са на сигурно място. Момичето можеше да остане на борда в безопасност, докато двамата с Монк си свършат работата.

Фиона му върна бележника с нарисуваните символи.

— Само за сведение… трябва да стигнем в Падерборн, Германия. Точния адрес ще ти го кажа там.

Грей прие отстъплението й като символичен знак за доверие.

— Съгласен.

Тя кимна.

Сделката беше сключена.

— Само ако можеше да спреш някак тази ужасна музика — добави тя с уморена въздишка.

Сякаш по неин знак, нескончаемият припев секна. Постоянното жужене на двигателите и подрънкването на вагончетата по релсите също замлъкнаха. Във внезапната тишина под тясната врата прозвучаха стъпки.

Грей се изправи и изсъска:

— Стой зад мен!

Фиона взе библията и я пъхна в чантичката си. Грей грабна някакво желязо.

Вратата се отвори и в очите им плисна ярка светлина.

Мъжът пред прага извика стреснато:

— Какво правите тука бе?

Грей поизправи гръб и отпусна желязото. Едва не го беше цапардосал.

— Атракцията е затворена — каза служителят и отстъпи встрани. — Разкарайте се, преди да съм извикал охраната.

Грей се подчини. Мъжът го изгледа намръщено, докато минаваше покрай него. Грей знаеше как изглеждат отстрани. Голям мъж и тийнейджърка, сврели се на тясно насред увеселителен парк.

— Добре ли сте, госпожице? — попита служителят. Беше забелязал подпухналите й очи и съдраните й дрехи.

— Добре сме. — Тя хвана демонстративно Грей под ръка. — Господинът си плати допълнително за тази атракция.

Мъжът разкриви отвратено лице.

— Задната врата е ей там. — И посочи към неоновия надпис. — И да не ви хващам повече тук. Опасно е. Пише го на вратата, ако не сте забелязали.

Но не толкова опасно, колкото навън. Грей си погледна часовника. Единайсет и малко. Паркът щеше да затвори чак след час. Може би пък щеше да е по-добре да си изпробват късмета сега.

В тази си част паркът бе почти пуст. Нищо чудно, че Мината беше затворила толкова рано.

Грей чу музика и весели гласове откъм езерото в центъра.

— Всички се събират за електрическия парад — каза Фиона. — Той е последната атракция, преди да затворят, заедно с фойерверките.