Блондинка от Маями

— Баща ми ме изнасили, Джейк. Трябва да ми повярваш.

Седяхме до масата в кухнята. Криси посегна за цигара и запали.

— Бях блокирала преживяното и не можех да си го спомня. Винаги съм изпитвала някаква неясна тревога спрямо баща си. Знаех, че е направил нещо, но не знаех какво. Лари Шийн освободи спомените ми чрез хипноза. Всичко е вярно. Само за едно излъгах… или по-точно премълчах… че възнамерявах да го убия. Бях се подготвила и казах на Лари.

— А той го е записал — добавих аз. — И сега съдбата ти е в ръцете му. Ако ми беше казала по-рано, може би щях да направя нещо.

Тя въздъхна и към тавана полетя струйка цигарен дим.

— Какво можеше да направиш?

— Не знам. Нещо.

Криси наля за двама ни по още една чаша кафе. Зад кухненския прозорец слънцето примигваше през тънките облаци на хоризонта над океана.

— Исках да убия баща си. Исках да се пречистя, но не искам да отида в затвора. Бях чела това-онова. Знаех за посттравматичния стресов синдром.

По дяволите, Джейк, наистина страдах от него. Просто успях разумно да реша как да постъпя.

— Разумно ли?

— Да. Каква е разликата между това една жена да застреля гадния си съпруг, докато я бие, или след като е седнала да пообмисли нещата? Има само една разлика. Първо помислих малко, след това го направих.

— Точно това — казах аз — е разликата между предумишлено и непредумишлено убийство.

— Значи трябва да променят закона.

— Чудесно, пиши на конгресмена си. — Кафето прогаряше дупка в стомаха ми и от това се вкиснах още повече. — Шийн насърчаваше ли те за този разумен план да убиеш баща си?

— Не с думи. Каза нещо в смисъл, че смъртта на баща ми може да се окаже благотворна, но го формулира съвсем мъгляво. Нито веднъж не употреби думата убивам или убийство.

— Ами Гай? Той знаеше ли?

— Във всеки случай аз не съм му казвала.

— Но Шийн му е казал! Не разбираш ли? Те са искали да убият баща ти. Скалъпиха ти фалшива защита, после я унищожиха преди процеса. Искат да бъдеш осъдена.

— Защо?

— За пари! Гай заграбва цялото наследство, а ти оставаш до живот в затвора.

Тя не се стресна и не заплака.

— Не ми изглежда логично. Гай и без това си е богат.

— На някои хора никога не им стига. А има и други причини. Той така и не е преглътнал факта, че ти си била галеното дете. Вероятно е ненавиждал баща ти за това.

— Не. Първите няколко години бяха много трудни за Гай — държаха се с него като с ратай — но татко се реваншира. Въведе Гай в бизнеса, постепенни му отстъпи юздите. Не може да е това.

— Тогава какво, Криси? Ако не са парите, ако не е омраза, какъв мотив има?