Убиец

Инструкторът се върна, опаса Джейсън с ремъци и се отдалечи. Джейсън погледна Ариа и я попита с какъв тип катерене би искала да започне — лесно, средна сложност или трудно. Ариа изсумтя.

— Не мислиш ли, че това е много глупав въпрос? — изкикоти се тя.

— Просто проверявам — отвърна Джейсън и се ухили. Поведе я към лесната секция на стената и се изкачи няколко фута нагоре, за да й покаже как да поставя левия си крак на стената и да се издърпва нагоре с дясната ръка. Когато се катереше той, всичко изглеждаше много лесно. Ариа стъпи на първата скала и мускулите й се напрегнаха. Тя протегна ръка към скалния ръб над главата си и се издърпа нагоре. За нейна огромна изненада не падна. Джейсън не сваляше поглед от нея.

— Страхотно се справяш! — извика той и се ухили.

— Сигурно го казваш на всички момичета — проплака Ариа, но продължи да се изкачва нагоре. Не гледай надолу, не спираше да си повтаря тя. Преди й се завиваше свят дори когато заставаше на най-ниската дъска за скачане в местния басейн.

— Онзи ден ми каза, че си се преместила при баща си и новата му приятелка — рече Джейсън, без да изостава от нея. — Каква е тая работа?

Ариа се протегна към друга скала.

— Родителите ми се разделиха след като се върнахме от Исландия — започна тя, чудейки се как да го формулира. — Баща ми имаше връзка с бивша негова студентка. Сега ще се женят. Освен това тя е бременна.

Джейсън я погледна.

— Мили боже.

— Много ми е странно. Тя е почти на твоята възраст.

Джейсън направи физиономия.

— Кога са започнали да се срещат?

— Когато бях в седми клас — призна Ариа. Тя огледа скалите над главата си в търсене на подходящо място за захващане. Колко беше хубаво, че разговарят — така си отвличаше вниманието от мислите за това колко трудно е всъщност катеренето. — Хванах ги да се целуват в колата на баща ми. — После, може би защото се беше сетила за начина, по който Али се беше сопнала на Джейсън за котката, тя добави: — Твоята, ъ-ъ-ъ… сестра… беше с мен. И не ми позволи да видя какво ще стане след това.

Тя погледна Джейсън, чудейки се дали не беше прекосила границата. На лицето му беше изписано неутрално изражение.

— Извинявай — сконфузи се тя. — Не трябваше да го казвам.

— Не… разбрах те. Сестра ми си беше такава. Знаеше точно кое копче да натисне.

Ариа увисна на стената, изпитала внезапна умора.

— И ти ли си имаше копче?

— Аха. Момичетата.

— Момичетата ли?

Джейсън кимна.

— Дразнеше ме с момичетата. Понякога се чувствах… неловко. И тя ме подиграваше за това.

— Тя наистина познаваше добре всичките ни слабости — каза Ариа. Погледна отново нагоре, изпълнена с чувство за вина. — Чувствам се много странно да разговарям с теб за нея.